Всъщност маневрите, които бъгерите предприемаха, бяха просто нелепи. Защото, докато Ендър проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в кладенеца на гравитацията на планетата, бъгерите изграждаха плътна стена зад формацията му.
Те блокират пътя ни за отстъпление!
Бийн веднага проумя още една — най-важната — причина за случващото се. Бъгерите бяха направили грешни изводи от предишните ни битки. Досега стратегията на Ендър винаги беше да осигури оцеляването на възможно най-голям брой човешки кораби. Той винаги си бе оставял изход за отстъпление. Бъгерите с тяхното огромно числено превъзходство най-сетне имаха възможност да гарантират, че човешката войска няма да им се измъкне.
В началото на тази битка нямаше как да се предвиди, че бъгерите ще допуснат подобна грешка. И все пак, откакто свят светува, великите победи се дължаха колкото на бойните умения на победителите, толкова и на грешките на губещата армия. Бъгерите най-сетне — най-сетне! — бяха проумели, че за човеците всеки един човешки живот е ценност. Ние не пилеем армиите си, защото за нас всеки войник е царица в кошер с един обитател. Но бяха научили този урок тъкмо когато той щеше да ги подведе безнадеждно — защото човеците, когато каузата си заслужава, са способни на саможертва. Ние се хвърляме върху гранатата, за да спасим другарите си в землянката. Ние изскачаме от окопите, връхлитаме върху окопания противник и мрем като личинки под пламъка на горелка. Ние прикрепяме бомби към тялото си и се взривяваме сред вражите тълпи. Когато каузата си заслужава, ние сме луди.
Те не вярват, че ще използваме „Г-н Доктора“, защото можем да го използваме единствено ако при това унищожим и собствените си кораби. От мига, в който Ендър започна да дава заповеди, за всички стана ясно, че това е самоубийствена атака. Тези кораби не бяха създадени за влизане в атмосфера. И все пак, за да се приближат достатъчно до планетата, че да задействат „г-н Доктора“, те трябваше да направят точно това.
Да се спуснат надолу, в кладенеца на гравитацията, и да стрелят с оръжието точно преди корабът да изгори. И ако се получи, ако планетата бъде взривена от мощта на това ужасно оръжие, верижната реакция ще се разпространи и в космоса — ще обхване всички случайно оцелели кораби.
Независимо дали ще спечелим, или ще загубим, в тази битка хора нямаше да оцелеят.
Те никога не са ни виждали да предприемаме подобен ход. Те не разбират, че хората наистина винаги се стремят да запазят живота си — освен тогава, когато… не се стремят. Според опита на бъгерите автономните същества не бяха способни на саможертва. Откритието им, че сме автономни същества, е ключът към тяхното поражение.
Дали Ендър — изучавайки така старателно бъгерите, обсебен от тях през всичките свои години на подготовка — някак не бе предвидил, че те могат да допускат подобни смъртоносни грешки?
Аз не го знаех. Аз нямаше да приложа подобна стратегия. Аз нямах стратегия. Ендър бе единственият командир, който би могъл да го знае — да се досети или несъзнателно да се надява, че когато се хвърлим в атака, врагът ще залитне, ще се препъне, ще падне и ще се провали.
Но знаеше ли го той изобщо? Възможно ли е и той да е стигнал до същия извод като мен — че тази битка не може да бъде спечелена? И е решил да не играе, да обяви стачка, да се откаже? А моите заядливи думи „вратата на противника е надолу“ да са предизвикали този напразен и безплоден жест на отчаяние — да изпрати корабите си на сигурна смърт, защото не знае, че тези кораби са истински и екипажите им са от истински хора, които той изпраща на смърт? Възможно ли е и той като мен да е изненадан от грешките на врага? Нима нашата победа ще е случайна?
Не. Дори и моите думи да са провокирали Ендър да пристъпи към действие, все пак той избра този боен строй, тези финтове и извъртания, този лъкатушещ маршрут. Тъкмо предишните победи на Ендър бяха заблуди врага, че сме вид, неспособен на саможертва. През цялото това време Ендър се преструваше, че човеците са разумни същества, докато ние всъщност сме най-ужасните изчадия, които някога са се появявали в кошмарите на горките извънземни. Нямаше как те да знаят историята за слепия Самсон, разрушил храма със собствената си глава, за да убие враговете си.
На тези кораби има мъже — мислеше си Бийн. — Хора, изоставили дом, семейство и рождената си планета, за да прекосят огромните пространства на галактиката и да влязат в бой с ужасен враг. По пътя сигурно са разбрали, че стратегията на някой като Ендър ще ги прати на смърт, всички до един. Може би в момента съзнават, че са обречени. И въпреки това се подчиняват и ще продължат да се подчиняват на дадените им заповеди. Също като в прочутата Атака на леката кавалерия, тези войници отдават живота си и вярват, че техните командири знаят какво правят с тях. Докато ние си седим тук, без нищо да ни заплашва в тези зали със симулатори, и играем на някаква много завързана компютърна игра, те се подчиняват и умират, за да може човечеството да живее.