— Да — отговори им Бийн. — Възможно е.
— Ти пък все едно знаеш — засмя се Флай Моло.
— Разбира се, че знам — рече Бийн. — Защото се случи.
Погледнаха го с недоумение. Кога се беше случило? Аз никога не съм чул за такова нещо! Къде са изпитвали оръжието срещу планета? Сетих се, бе, нали гръмнаха Нептун!
— Случи се току-що — обясни Бийн. — Случи се на родната планета на бъгерите. Ние току-що я взривихме. Всичките са мъртви.
Те най-после започнаха да осъзнават, че той говори сериозно. Засипаха го с възражения. Той обясни за свръхсветлинното средство за комуникация. Не му повярваха.
После в разговора се намеси и друг глас:
— Нарича се ансибъл, Бийн.
Вдигнаха очи и видяха застаналия малко по-нататък в тунела полковник Граф.
Истината ли казваше Бийн? Това истинска битка ли беше?
— Всички бяха истински — каза Бийн. — Всички така наречени изпити. Истински битки. И истински победи. Нали така, полковник Граф? През цялото време сме водили истинска война.
— Но тя вече свърши — рече Граф. — Човечеството ще пребъде. Бъгерите — не.
Най-сетне те повярваха и прозрението ги зашемети. Всичко свърши. Ние победихме. Не сме се упражнявали, били сме командири в действителност.
А после се възцари мълчание.
— Всички ли са мъртви? — попита Петра.
Бийн кимна.
Те отново обърнаха очи към Граф.
— Вече получихме рапорт. На всички други планети жизнената им активност е прекратена. Сигурно са събрали цариците си на планетата-майка. Умрат ли цариците, и бъгерите умират. Вече нямаме врагове.
Петра се облегна на стената и се разплака. Бийн искаше да я докосне, но Динк го изпревари. Динк бе приятелят, който я прегърна и утеши.
Едни — трезви, други — екзалтирани, те се върнаха в спалните си. Не само Петра плака. Но дали пролетите сълзи бяха сълзи на мъка или на облекчение, никой не можеше да каже със сигурност.
Само Бийн не се върна в стаята си, може би защото единствено той не бе изненадан. Той остана в тунела с Граф.
— Как го понася Ендър?
— Много зле — отвърна Граф. — Трябваше да му съобщим новината по-внимателно, но нямаше за кога да чакаме. Казахме му го в мига на победата.
— Значи всичките ви рисковани залози се оправдаха? — попита Бийн.
— Знам какво се случи, Бийн — рече Граф. — Но защо го остави да командва? Как се сети, че ще измисли план?
— Не съм се сетил — отвърна Бийн. — Знаех само, че аз не разполагам с никакъв план.
— Но онова, което каза — „Вратата на противника е надолу“… Точно този план използва Ендър.
— Това не беше план — отвърна Бийн. — Може донякъде да съм го подсетил, но той беше човекът. Ендър. Заложили сте точно на когото трябва.
Граф гледаше мълчаливо Бийн. После се пресегна, положи длан на главата му и го разроши.
— Според мен вие май взаимно се издърпахте на финала.
— Но всъщност това няма значение, нали? — рече Бийн. — Така или иначе, всичко свърши. С временното единство на човечеството също е свършено.
— Да — потвърди Граф. Отдръпна дланта си и я прокара през собствената си коса. — Повярвах на твоя анализ и се опитах да ги предупредя. Ако Стратегосът е послушал съвета ми, в момента арестуват хората на Полемарха на Ерос и из целия флот.
— Ще се предадат ли мирно? — попита Бийн.
— Ще видим — отвърна Граф.
В далечен тунел отекна стрелба.
— Май не — заключи Бийн.
Чуха стъпките на тичащи в крак мъже. Скоро ги и видяха — контингент от дванайсет въоръжени морски пехотинци.
Бийн и Граф ги наблюдаваха как се приближават.
— Приятел или враг?
— Всичките носят еднакви униформи — рече Граф. — Ти предизвика това, Бийн. Децата зад ето тези врати — той посочи детските спални — са галениците на войната. Като командири на армии на Земята те са надеждата за победа. Ти си надеждата.
Войниците спряха пред Граф.
— Тук сме, за да пазим децата, сър — рече командирът им.
— От какво?
— Хората на Полемарха изглежда се съпротивляват на арестите, сър — рече войникът. — Стратегосът нареди тези деца да бъдат опазени невредими на всяка цена.
Граф очевидно си отдъхна, като разбра на чия страна са войниците.
— Момичето е в онази стая там. Предлагам ви засега да ги съберете всички в онези две спални помещения.
— Това ли е детето, което го извърши? — попита войникът и посочи Бийн.
— Той е един от тях.
— Ендър Уигин го извърши — каза Бийн. — Ендър беше нашият командир.
— Той в някоя от тези стаи ли е? — попита войникът.
— Той е с Мейзър Ракъм — обясни Граф. — А този остава с мен.
Войникът козирува, а после започна да подрежда подчинените си на по-предни позиции в тунела. Остави само по един пред вратите, да пази децата да не излизат и да не се загубят някъде в боя.