— Бъгерите — поправи я Бийн. Като повечето улични хлапаци, и той презираше евфемизмите.
— Те ще се върнат и ще пометат цялата Земя, ще избият всичко живо до крак. С този тест ние проверяваме дали ти не си от децата, които могат да постъпят във Военното училище. Ако е така — ще бъдеш обучен за командир на войските, които ще се опитат да ги спрат. Целта на този тест е спасяването на света, Бийн.
За първи път от началото на теста Бийн застана нащрек.
— Къде се намира Военното училище?
— На орбитална платформа в космоса — обясни тя. — Справиш ли се достатъчно добре с този тест, ще станеш космонавт!
По лицето му не пролича детинско въодушевление. Само усилено пресмятане.
— Досега се справях много зле, нали? — попита той.
— Резултатите от тестовете засега показват, че си прекалено тъп, за да можеш да ходиш и дишаш едновременно.
— Не може ли да започна отначало?
— Да, разполагам с друг вариант на тестовете — увери го сестра Карлота.
— Дайте ми го.
Когато извади алтернативния комплект, тя му се усмихна — опитваше се отново да го предразположи.
— Значи искаш да станеш космонавт, така ли? Или те привлича идеята да постъпиш в Международния флот?
Бийн не отговори.
Този път по време на теста той реши всички задачи, макар тестът да бе разработен така, че да не можеш да приключиш за определеното време. Резултатите му не бяха идеални, но бяха доста близки до идеалните. Толкова близки, че никой нямаше да им повярва.
Затова тя му зададе нов комплект тестове, този път разработени за по-големи деца — всъщност, стандартните тестове, които проверяваха дали шестгодишните са годни за Военното училище на нормалната за това възраст. С тях не се справи толкова добре — все още му липсваше разнообразен опит, за да може да разбере съдържанието на някои от въпросите. Но все пак се справи забележително добре. По-добре от всички ученици, които някога бе проверявала.
И само като си помислиш, че тя бе взела Ахил за истинския потенциал. Това, малкото, това същинско бебе, беше просто удивително. Никой нямаше да повярва, че го е намерила на улицата, където умираше от глад.
В ума й се промъкна едно подозрение и когато приключиха с втория тест, тя записа резултатите, остави ги настрани и се облегна в креслото. Усмихна се на Бийн, чиито очи се бяха замъглили, и попита:
— Чия беше идеята за семейства сред уличните деца?
— На Ахил — отвърна Бийн.
Сестра Карлота изчакваше.
— Поне негова беше идеята да го нарече семейство — додаде Бийн.
Тя продължаваше да изчаква. Ако му дадеше достатъчно време, гордостта щеше да го предизвика да продължи нататък.
— Но да накараме някой побойник да защитава малките, това го измислих аз — продължи Бийн. — Споделих го с Поук, тя го обмисли, реши да пробваме и допусна само една грешка.
— Каква грешка?
— Не избра за наш защитник подходящия побойник.
— Имаш предвид, че не е успял да я защити от Одисей?
Бийн се засмя невесело, а по бузите му потекоха сълзи.
— Одисей скитосва насам-натам и само се фука.
И макар че й се щеше да не е така, сестра Карлота всъщност разбра какво се е случило.
— Знаеш ли тогава кой я е убил?
— Аз й казах да го убие. Казах й, че греши за него. Казах й го пред него, докато той бе проснат на земята. Предупредих я, че никога няма да й прости. Но той е хладнокръвен. Изчака толкова дълго. И все отказваше да приеме хляб от нея. Тя не биваше да се среща с него насаме. — Той се разплака съвсем искрено. — Мисля, че тя защитаваше мен. Защото й казах да го убие още първия ден. Може би го е убеждавала да не ме убива.
Сестра Карлота се опита да говори с безстрастен глас:
— Убеден си, че Ахил те застрашава?
— Сега, когато ви го казах, вече ме застрашава — отвърна той, позамисли се и продължи: — И преди беше така. Той не прощава. Той винаги си връща.
— Разбираш ли, че аз не възприемам Ахил така — нито пък Хейзи, исках да кажа Хелга. На нас той ни се вижда… цивилизован.
Бийн я изгледа, като откачена.
— А не означава ли цивилизован точно това? Да можеш да изчакваш, за да получиш онова, което искаш?
— Ти искаш да се махнеш от Ротердам и да постъпиш във Военното училище, за да избягаш от Ахил.
Бийн кимна.
— Ами другите деца? Според теб той заплашва ли ги?
— Не — отвърна Бийн. — Той е техният татко.
— Но не и твой. Макар да е вземал хляб от тебе.
— Той я прегърна и я целуна — каза Бийн. — Видях ги на пристанището, тя му позволи да я целуне, а после спомена, че й бил обещал нещо. Затова си тръгнах, но после проумях всичко и се втурнах обратно. Не бях се отдалечил много, притичах може би шест преки, но тя вече беше мъртва, с извадено око, плуваше във водата и се удряше в кея. Той може да те целуне и да те убие, ако те мрази достатъчно.