Тя вече го обучаваше, разбира се — всекидневни уроци по четене и аритметика. Издигаше го „на ниво“, но какво точно ниво имаше предвид, така и не уточняваше. Освен това му даваше време да рисува, а имаше и сеанси, когато тя го караше да седне и да се опита да си спомни всички подробности, от най-ранните си спомени. Особено много я очароваше разказът за Чистото място. Но паметта си имаше ограничения. Тогава е бил много малък и не е знаел достатъчно думи. Всичко е било тайнство. Той си спомни как е прескочил оградата на своето легло и е паднал на пода. По онова време не можел да ходи много добре. Пълзенето било по-лесно, но му харесвало да ходи, защото така правели големите хора. Вкопчвал се в предмети, подпирал се на стени и напредвал доста добре на два крака — пълзял само когато му се налагало да прекоси открито пространство.
— Сигурно си бил на осем-девет месеца — рече сестра Карлота. — Повечето хора нямат толкова далечни спомени.
— Спомням си, че всички бяха тъжни. Затова се измъкнах от леглото. Всички деца бяха в беда.
— Всички деца?
— Малките ме харесваха. Големите — също. Някои от възрастните влизаха, поглеждаха ни и плачеха.
— Защо?
— Ставаха лоши работи, затова. Знаех, че ще стане нещо лошо, знаех и че ще се случи с всички нас, които бяхме в леглата. И затова се измъкнах. Не бях първият. Не знам какво се е случило с другите. Чух как възрастните крещят и много се разстройват, когато намериха празните легла. Скрих се от тях. Те не ме намериха. Може би са намерили другите, а може и да не са. Знам само, че когато излязох, всички легла бяха празни и в стаята беше много тъмно — светеше само една табела с надпис „Изход“.
— Тогава си можел да четеш? — въпросът й прозвуча скептично.
— Когато вече можех да чета, си спомних, че това бяха буквите на табелата — обясни Бийн. — Бяха единствените букви, които виждах тогава. Затова ги запомних, разбира се.
— Значи ти си бил сам, леглата са били празни, а в стаята е било тъмно.
— Те се върнаха. Чух ги да разговарят. Не разбирах повечето думи. Пак се скрих. И този път, когато излязох, дори и леглата ги нямаше. Вместо тях имаше бюра и шкафове. Офис. Не, тогава не знаех и какво е офис, но сега вече знам какво е и си спомням, че тъкмо такива бяха станали стаите. Офиси. През деня там идваха хора и работеха — отначало бяха малко на брой, но се оказа, че скривалището ми не е толкова добро, когато там работят хора. А и бях гладен.
— Къде се криеше?
— Хайде де, със сигурност си се досетила.
— Ако знаех, нямаше да те питам.
— Видя как се държах, когато ми показа тоалетната.
— Крил си се в тоалетната?
— В казанчето отзад. Беше ми трудно да вдигам капака. А и вътре не беше уютно. Не знаех за какво служи. Но хората започнаха да го използват, водата се надигаше и спадаше, разните неща вътре се движеха и ме беше страх. А и, както казах, бях гладен. Имаше много вода за пиене, само дето аз пишках в нея. Памперсът ми така се беше наквасил с вода, че падна от дупето ми. Останах гол.
— Бийн, даваш ли си сметка какво ми разказваш? Че си правил всичко това, преди да си навършил и годинка?
— Ти каза на каква възраст съм бил — отвърна Бийн. — Тогава не знаех нищо за възрастта. Ти ми каза да си спомня. Колкото повече ти разказвам, толкова повече неща си припомням. Но ако не ми вярваш…
— Аз… аз ти вярвам. Но кои са били другите деца? Какво е било това място, където си живял — Чистото място? Кое са били тези възрастни? Защо са отвели другите деца? Без съмнение там е ставало нещо незаконно.
— Както и да е — рече Бийн. — Много бях щастлив, като се измъкнах от тоалетната.
— Но ти каза, че си бил гол. И си се махнал оттам?
— Не, намериха ме. Излязох от тоалетната и един възрастен ме намери.
— Какво стана?
— Той ме отведе у тях. Така си намерих дрехи. Но тогава ги наричах „дреши“.
— Можел си да говориш?
— Малко.
— И този възрастен те е завел у тях и ти е купил дрехи.
— Мисля, че беше портиер. Сега разбирам повече от професии и според мен беше такъв. Работеше през нощта и не носеше униформа като на пазач.
— Какво стана после?
— Така за първи път разбрах за съществуването на законно и незаконно. Не беше законно той да има дете. Чух го да се кара с онази жена заради мен. Повечето думи не разбирах, но накрая усетих, че той е загубил. Започна да ми говори как трябвало да си тръгна, затова аз си тръгнах.
— Просто те е пуснал на улицата?
— Не, аз си тръгнах. Сега мисля, че е имал намерение да ме даде на някой друг, а това ме плашеше. Затова си тръгнах, преди да го е направил. Но вече не бях нито гол, нито гладен. Той беше добър. След като аз си тръгнах, той вече нямаше неприятности.