Накрая застана близо до някаква улична лампа и опита да прочете надписа на една табела. Тогава някакви инициали, издълбани в стълба, привлякоха вниманието му… „П+Д=ВЛ“. Той нямаше представа какво означава това. Никога не се бе сещал за този надпис при всичките си усилия да си спомни нещо. Но знаеше, че го е виждал и преди. И не само веднъж. Беше го виждал няколко пъти. Жилището на портиера беше много близо.
Той се обърна бавно, огледа района и го видя: малък блок с вътрешно и външно стълбище.
Портиерът живееше на последния етаж. Партер, първи етаж, втори, трети. Бийн отиде при пощенските кутии и се опита да разчете имената, но те бяха закачени твърде високо на стената, а имената бяха избелели. Някои табелки напълно липсваха.
Не че някога бе знаел името на портиера, да си каже истината. Нямаше основания да смята, че ще го разпознае, дори и да успееше да го разчете върху пощенска кутия.
Външното стълбище не стигаше до горния етаж. Сигурно го бяха построили заради лекарския кабинет на първия етаж. И тъй като беше тъмно, вратата в горния му край бе заключена.
Не му оставаше нищо освен да чака. Или щеше да чака цяла нощ и сутринта да влезе в сградата през някакъв вход, или някой щеше да се прибере през нощта и Бийн щеше да се промъкне след него през вратата.
Заспа, събуди се, заспа и пак се събуди. Тревожеше се да не би някой полицай да го види и да го изгони, затова, когато се събуди втория път, заряза всякакви преструвки, че е на пост, пропълзя под стълбите и се сви на кълбо, за да прекара нощта.
Събуди го пиянски смях. Все още беше тъмно. Започваше да ръми, но не толкова, че от стълбището да закапе — Бийн беше сух. Той подаде глава навън, за да види кой се смее. Бяха мъж и жена, и двамата развеселени от алкохола. Мъжът скришом я опипваше, боцкаше и щипеше, жената го отблъскваше с вяли шамарчета.
— Не можеш ли да изчакаш? — попита тя.
— Не — отвърна той.
— Ще заспиш и никаква няма да я свършиш — рече тя.
— Не и този път — увери я той, после повърна.
Тя се отврати и продължи без него. Той се заклатушка подире й.
— Вече ми е по-добре — заяви той.
— Цената току-що се вдигна — каза му тя студено. — И първо ще си измиеш зъбите.
— Разбира се, че ще си измия зъбите.
Сега бяха точно пред сградата. Бийн изчакваше да се промъкне след тях.
После разбра, че няма защо да чака. Мъжът беше същият онзи портиер отпреди толкова години.
Бийн излезе от тъмното.
— Благодаря, че го доведохте у дома — каза той на жената.
И двамата го погледнаха изненадано.
— Ти пък кой си? — попита портиерът.
Бийн погледна жената и завъртя очи.
— Надявам се, че не е чак толкова пиян. — После се обърна към портиера. — Мама никак няма да се зарадва, че пак се прибираш такъв.
— Мама! — възкликна портиерът. — За кого, по дяволите, говориш?
Жената сръга портиера. Той изобщо не можеше да се държи на крака — залитна към стената, свлече се по нея и се пльосна по задник на тротоара.
— Така си и знаех — рече тя. — Водиш ме вкъщи при жена си?
— Аз не съм женен — отвърна портиерът. — Това дете не е мое.
— Сигурна съм, че казваш истината и за двете — рече жената. — Но ще е по-добре да му помогнеш да се качи по стълбите. Мама чака. — И тя си тръгна.
— Ами моите четирийсет гулдена? — попита той жално, но вече знаеше отговора.
Тя му отвърна с неприличен жест и се изгуби в нощта.
— Копеленце малко — рече портиерът.
— Трябваше да говоря с теб насаме — каза Бийн.
— Кой си ти, по дяволите? И коя е майка ти?
— Тъкмо това съм дошъл тук да разбера — отвърна Бийн. — Аз съм бебето, което ти намери и занесе у вас. Преди три години.
Мъжът го изгледа слисано.
Изведнъж светна лампа, после още една. Мощни лъчи от фенери осветиха Бийн и портиера. Четирима полицаи ги наобиколиха.
— Не си прави труда да бягаш, детенце — рече единият. — Нито пък ти, господин Веселяк.
Бийн разпозна гласа на сестра Карлота.
— Те не са престъпници — обясни тя. — Просто искам да поговоря с тях. Горе в апартамента му.
— Проследила си ме? — попита Бийн.
— Знаех, че го търсиш — отвърна тя. — Не исках да се намесвам, докато не го намериш. В случай, че се мислиш за голям хитрец, младежо, ние засякохме четирима улични бандити и двама известни педофили, които бяха по дирите ти.
Бийн завъртя очи.
— Да не мислиш, че съм забравил как да се оправя с тях?