Сестра Карлота сви рамене.
— Не исках за първи път в живота си да сгрешиш. — В гласа й се долавяше саркастична нотка.
— Така че, както ви казах, нямаше какво да научим от този Пабло де Ночес. Бил емигрант, който живее, за да плаща на проститутки. Поредният непрокопсаник, довлякъл се тук, откакто Нидерландия се превърна в международна територия.
Сестра Карлота седеше търпеливо и очакваше инспекторът да привърши с речта си на тема „Казах ли ви аз“. Но когато заговори за непрокопсаници, тя не можа да се сдържи.
— Той е прибрал онова бебе — каза тя. — Хранил го е и се е грижил за него.
Инспекторът махна с ръка.
— Трябва ли ни още един безпризорен хлапак? Защото хората като него друго не произвеждат.
— Не е вярно, че не сте научили нищо от него — рече сестра Карлота. — Научихте на кое място е било открито момчето.
— Но бившите наематели на сградата от онова време не могат да бъдат проследени. Име на компания, която никога не е съществувала. Няма за какво да се заловим. Няма как да ги проследим.
— Но това нищо означава нещо — рече сестра Карлота. — Казвам ви, тези хора са държали там много деца, после са затворили набързо и всички деца освен едно са били отведени. Казвате ми, че компанията е била под фалшиво име и не може да се проследи. Това, съдейки по вашия опит, не ви ли говори много за ставащото в онази сграда?
Инспекторът сви рамене.
— Разбира се. Очевидно е било ферма за органи.
Очите на сестра Карлота се насълзиха.
— Това ли е единствената възможност?
— В богатите семейства се раждат много увредени бебета — обясни инспекторът. — Съществува черен пазар на органи от бебета и малки деца. Затваряме фермите за органи винаги, когато открием такива. Може би сме били близо до тази ферма, те са го надушили и са спуснали кепенците. Но в участъка нямаме никакви документи, засягащи ферма за органи по онова време. Затова, може би са затворили по други причини. В задънена улица сме.
Сестра Карлота търпеливо пренебрегваше неспособността му да осъзнае колко ценна е тази информация.
— Откъде идват бебетата?
Инспекторът я погледна неразбиращо, сякаш го бе помолила да й обясни основните принципи на живота.
— Фермата за органи — обясни тя. — Откъде вземат бебетата?
Той сви рамене.
— Обикновено са късни аборти. Имат някакви уговорки с клиниките, бутат им рушвет. Такива работи.
— И това ли е единственият източник?
— Знам ли? Отвличане на деца? Не съм убеден, че това може да е фактор — изтичането на бебета през охранителната система на болниците не е чак толкова голямо. Хора да продават бебета? Да, чувал съм. Бедните бежанци пристигат с по осем деца, а след няколко години се оказват само с шест. Може и да плачат за починалите, но кой може да докаже каквото и да било? Нищо не може да се проследи.
— Причината, поради която ви разпитвам — обясни сестра Карлота, — е, че това дете е необикновено. Крайно необикновено.
— Да няма три ръце? — попита инспекторът.
— Поразително умно е. Преждевременно развито. Избягал е от това място, ненавършил и година. Преди да се научи да ходи.
Инспекторът се позамисли.
— Изпълзял е?
— Скрил се в казанчето на тоалетната.
— Вдигнал е капака, а е нямал и година?
— Каза, че много мъчно го вдигал.
— Сигурно е била евтина пластмаса, а не порцелан. Знаете ги какви са тоалетните в учрежденията.
— Обаче разбирате защо се интересувам от произхода на детето. Някаква чудодейна комбинация от родители.
Инспекторът сви рамене.
— Някои деца се раждат умни.
— Но тук присъства и наследствен компонент, инспекторе. Родителите на това дете трябва да са… забележителни. Родители, вероятно известни със собствените си бляскави умове.
— Може би, а може би не — отвърна инспекторът. — Искам да кажа, че някои от тези бежанци може и да притежават бляскав ум, но са попаднали в капана на отчаяни времена. За да спасят останалите деца, те могат и да продадат бебе. Дори е умно, това не изключва бежанците като потенциални родители на вашето генийче.
— Предполагам, че е възможно — съгласи се сестра Карлота.
— Повече информация никога няма да получите. Защото този Пабло де Ночес не знае нищо. Едва се сети от кой град в Испания идва.
— Разпитвахте го пиян — изтъкна сестра Карлота.
— Ще го разпитаме пак и като изтрезнее — увери я инспекторът. — Ще ви съобщим, ако научим още нещо. Междувременно обаче ще трябва да се задоволите с онова, което ви казах, защото повече няма.
— Засега знам всичко, което ми е нужно — рече сестра Карлота. — Достатъчно, за да знам, че това дете наистина е чудо и Господ му е дал велико предназначение.