— Аз не съм католик — остана невъзмутим инспекторът.
— Въпреки това Господ ви обича — отвърна бодро сестра Карлота.
ВТОРА ЧАСТ
НОВОБРАНЕЦ
5
ГОТОВ ИЛИ НЕ
— Защо ми поверявате петгодишен уличен хлапак?
— Нали сам видя резултатите.
— Трябва ли да ги вземам насериозно?
— Тъй като цялата програма на Военното училище се основава върху надеждността на нашия метод за тестване на деца — да, според мен трябва да вземеш резултатите му на сериозно. Направих малко проучване. Никое дете досега не се е справяло по-добре. Дори и твоят ученик-звезда.
— Не във валидността на тестовете се съмнявам, а в човека, който ги е провел.
— Сестра Карлота е монахиня. По-честен човек няма да намериш.
— Известно е, че честните хора мамят себе си. На нея отчаяно й се иска, след всички тези години на издирвания, да открие едно — поне едно — дете, чиято стойност да си струва целия този труд.
— И тя го откри.
— Виж по какъв начин го откри. Първият й доклад е пълен с похвали за онова момче Ахил, а за този… този Бийн, това Бобче, й хрумва по-късно. После Ахил изчезва и повече не се споменава — да не би да е умрял? Тя нали се опитваше да му уреди операция на крака? А сега нейният кандидат е Фасул Шушулков!
— „Бийн“ е името, с което се нарича самият той. Точно както твоят Андрю Уигин се нарича „Ендър“.
— Той не е „моят“ Андрю Уигин.
— А Бийн не е дете на сестра Карлота. Ако тя бе пожелала да надуе резултатите или да проведе нечестно тестовете, досега отдавна да е пробутала и други ученици в програмата — а и ние вече щяхме да сме разбрали, че на нея не може да се разчита. Но тя никога не го е правила. Сама измъква от калта най-надеждните си деца, а после им намира място на Земята или в някоя от програмите, които не подготвят командири. Мисля, че просто се дразниш, защото вече си решил да съсредоточиш цялото си внимание и енергия върху момчето Уигин, и не искаш никой да те разсейва.
— Кога ми стана психоаналитик?
— Ако анализът ми е погрешен, прости ми.
— Разбира се, ще дам шанс на този малкия. Макар изобщо да не вярвам на тези резултати.
— Не само шанс. Накарай го да напредва. Подлагай го на изпитания. Предизвиквай го. Не го оставяй да крета.
-Подценяваш нашата програма. Ние караме да напредват, подлагаме на изпитания и предизвикваме всички наши ученици.
— Но някои са по-равни от другите.
— Някои по-добре овладяват програмата от други.
— Нямам търпение да кажа на сестра Карлота колко си въодушевен.
Сестра Карлота се просълзи, когато съобщи на Бийн, че е време да тръгва. Бийн не проля нито сълза.
— Разбирам, че те е страх, Бийн, но не се бой — каза тя. — Така ще си на сигурно място, а и толкова неща имаш да научиш! Както попиваш знания като гъба, за нула време ще се почувстваш щастлив. Всъщност аз никак няма да ти липсвам.
Бийн примига. С какво ли я бе накарал да си мисли, че го е страх? Или че ще му липсва?
Не чувстваше нищо подобно. Когато я срещна за първи път, може би беше готов да почувства нещо съм нея. Сестра Карлота беше мила. Хранеше го. Пазеше го, давате му живот.
Но после той намери Пабло портиера, а тя му попречи да разговаря с него — с човека, който го беше спасил далеч преди нея. Нито пък му каза нещичко от онова, което беше разказал Пабло за Чистото място.
От този момент нататък доверието му се изпари. Бийн знаеше, че каквото и да правеше сестра Карлота, то не беше заради него. Тя го използваше. Той не знаеше за какво. Можеше дори и да е нещо, с което сам би избрал да се занимава. Но тя не му казваше истината. Криеше нещо. Също както Ахил пазеше своите тайни.
И затова по време на месеците, докато тя го обучаваше, той все повече и повече се отдалечаваше от нея. Научаваше всичко, на което го учеше тя — и много от онова, на което не го учеше. Справяше се с всеки тест, и то добре, но криеше онова, което не бе научил от нея.
Разбира се, животът със сестра Карлота беше по-добър от този на улицата — той нямаше намерение да се връща там. Но й нямаше доверие. През цялото време беше нащрек. Внимаваше толкова, колкото никога не бе внимавал в семейството на Ахил. Онези кратки дни в началото, когато той ридаеше пред нея, когато се отпускаше и говореше свободно — това бе грешка, която нямаше да повтори. Животът беше по-добър, но той не беше в безопасност и не си беше у дома.