— Мили и драги дечица — каза той. — Някои от вас очевидно още не могат да четат. Предпазните ви колани трябва да си останат на местата по време на целия полет. Защо толкова от тях са откопчани? Да не се каните да ходите някъде?
Отговориха му многобройни тихи щраквания, като пръснати аплодисменти.
— Нека също ви предупредя, че колкото и да ви дразни или блазни някое дете, не посягайте. Не бива да забравяте, че децата около вас са постигнали същите високи резултати като вас на тестовете, а някои — дори и по-високи.
Това е невъзможно, помисли си Бийн. Все някой тук трябва да е постигнал най-висок резултат.
На едно момче от другата страна на пътеката очевидно му беше хрумнала същата мисъл.
— Да, бе — рече то саркастично.
— Обяснявах нещо, но нямам нищо против да се отклоня от темата — отвърна мъжът. — Моля, споделете с нас мисълта, която толкова ви е завладяла, че не можехте да я опазите мълчаливо за себе си.
Момчето разбираше, че е допуснало грешка, но реши да не се предава.
— Все някой тук има най-висок резултат.
Мъжът продължаваше да гледа детето, сякаш го подканяше да продължи.
Кани го да си изкопае по-дълбок гроб, помисли си Бийн.
— Искам да кажа, вие казахте, че резултатите на всички са равни, а на някои — по високи, а пък това съвсем очевидно не е истина.
Мъжът отново зачака.
— Само това имах да кажа.
— Сега по-добре ли ти е? — попита мъжът.
Момчето нацупено си замълча.
Без изобщо да сваля безупречната усмивка от лицето си, мъжа промени тона си и вместо остроумен сарказъм сега от него лъхна остра заплаха.
— Попитах те нещо, момче.
— Не, не съм по-добре.
— Как се казваш? — попита мъжът.
— Нерон.
Две деца, които поназнайваха нещичко от историята, се разсмяха, щом чуха името. Бийн знаеше за император Нерон. Но не се засмя. Знаеше, че едно дете, което наричат Бобено зърно, не би постъпило умно, ако тръгне да се присмива на имената на другите деца. Освен това, такова име си беше същинско бреме. То намекваше за силата на момчето или поне за неговата дързост, че никой не му е лепнал прякор.
Или пък може би Нерон беше прякорът му.
— Само… Нерон? — попита мъжът.
— Нерон Буланже.3
— Французин ли си, или просто си гладен?
Бийн не схвана шегата. Дали името Буланже нямаше нещо общо с храната?
— Алжирец съм.
— Нерон, ти си пример за всички деца на тази совалка. Тъй като повечето от тях са толкова глупави, те си мислят, че е по-добре да пазят своите най-глупави мисли за себе си. Ти обаче разбираш дълбоката истина, че трябва открито да разкриваш тъпотата си. Да задържаш невежеството в себе си, означава да го прегръщаш, да се вкопчиш в него, да го защитаваш. Но когато го изложиш на показ, даваш си шанс то да бъде заловено, поправено и заменено с мъдрост. Бъдете храбри като Нерон Буланже и когато ви хрумне такава мисъл — плод на ненадмината тъпота, която всъщност смятате за остроумие — погрижете се да издадете звуци. Нека ограничените ви умове изцвъркат навън някоя хленчеща пръдня-мисъл, че да имате шанс да се научите.
Нерон измърмори нещо.
— Чуйте сега още нещо високопарно, но този път дори по-нечленоразделно отпреди. Кажи ни, Нерон. Говори. Ти ни учиш с примера на своята смелост, макар и да я изказа с половин задник.
Двама ученици се разсмяха.
— Ето, чуй — твоята пръдня предизвика и други пръдни от хора, също толкова тъпи — те си мислят, че някак си те превъзхождат и че със същата лекота биха могли да бъдат избрани за примери на върховен интелект.
Повече смях нямаше.
Ужас обзе Бийн, защото разбра, че по някакъв начин този словесен сблъсък, или по-скоро тази едностранна словесна атака, това мъчение, това излагане на показ ще намери някакъв криволичещ път, който ще доведе до него. Не знаеше как го усети, защото униформеният го бе погледнал едва-едва, а и той не бе издал нито звук, не бе направил нищо, че да привлече вниманието му към себе си. И все пак Бийн знаеше, че той, а не Нерон най-накрая ще се окаже жертва на словесната атака на мъжа.
После Бийн осъзна защо е сигурен, че всичко ще се обърне срещу него. Това се бе превърнало в гадничък спор на тема дали някой няма по-високи резултати на теста от другите в совалката. И Бийн бе предположил, без никакви реални основания, че той е детето с най-високи резултати.
Сега — когато сам бе убеден в това — той реши, че е абсурдно. Тези деца до едно бяха по-големи и бяха израсли с далеч повече привилегии. Него го беше учила само сестра Карлота — тя и, разбира се, улицата, макар че малко от нещата, които бе научил там, си бяха проличали в тестовете. Нямаше начин най-високите резултати да са на Бийн.