И все пак той знаеше с абсолютна сигурност, че тази дискусия го заплашва.
— Казах ти да говориш, Нероне. Чакам.
— Все още не разбирам защо думите ми са глупави — обади се най-сетне Нерон.
— Първо, бяха глупави, защото тук аз разполагам с пълна власт, а ти — с никаква, затова имам пълното право да ти стъжня живота, а ти нямаш власт да се защитиш. Колко интелигентност е нужна, за да си затваряш устата и да не привличаш вниманието към себе си? Какво по-очевидно решение би могло да има при сблъсък с такова неравностойно разпределение на силите?
Нерон се оклюма на седалката.
— Второ, ти уж ме слушаш, но не за да получиш полезна информация, а за да се опиташ да ме изловиш в логична непоследователност. На всички нас това говори, че си свикнал да си по-умен от учителите си. Очевидно имаш навика да ги дебнеш за грешки, за да докажеш на останалите ученици колко си умен. Това е един толкова безсмислен и глупав начин да се слушат учителите, че отсега ми е ясно колко месеци от времето ни ще прахосаш, докато най-сетне проумееш, че единственият смислен обмен е предаването на полезна информация от възрастните, които я притежават, към децата, които не я притежават. Хващането в грешка е престъпна злоупотреба с времето.
Бийн мълчаливо не се съгласи. Престъпната злоупотреба с времето беше посочването на грешките. Хващането и забелязването им — това беше много важно. Ако наум не различаваш полезната от грешната информация, ти всъщност нищичко не научаваш — просто заменяш невежеството с фалшиво убеждение, което не е по-добро.
Разумното в твърденията на този човек беше, че е безсмислено да се обаждаш. Ако знам, че учителят не е прав и въпреки това си замълча, аз ще остана единственият, който знае истината, а това ще ми даде предимство пред онези, които му вярват.
— Трето — продължи мъжът, — моето твърдение привидно противоречи на себе си и изглежда невъзможно, защото ти не си проникнал под повърхността на ситуацията. Всъщност не е задължително един човек да има най-високи резултати от всички на тази совалка. Това е така, защото тестовете бяха много — физически, умствени, социални и психологически, а съществуват и различни способи да се определи „най-доброто дете“, защото има много начини да бъдеш физически, социално или психически годен за командир. Децата с най-високи резултати за издръжливост може да не са постигнали чак толкова високи резултати по предварителен анализ. Деца със забележителни умения в общуването може да са по-слаби в забавянето на благодарността. Започваш ли да схващаш плиткостта на мислите си, която те е довела до този тъп и безполезен извод?
Нерон кимна.
— Нека отново чуем как изпускаш газове, Нероне. Признай си грешките със същата готовност, с каквато ги правиш.
— Сгреших.
Всички момчета на совалката в този миг до едно биха предпочели смъртта пред това да бъдат на мястото на Нерон. Бийн усещаше и нещо като завист, макар да не разбираше защо ще завиждат на жертвата на подобно изтезание.
— И все пак — продължи мъжът, — съвсем случайно, точно на тази совалка с новобранци ти не грешиш чак толкова, колкото би сгрешил на всяка друга. И знаеш ли защо?
Момчето си замълча.
— Някой знае ли защо? Може ли някой да се досети? Приканвам към размисъл.
Никой не прие поканата.
— Тогава нека избера доброволец. Тук има едно дете на име — колкото и невероятно да ви звучи — Бобеното зърно. Бийн. Моля това момче да се обади!
Ето, започна се, помисли си Бийн. Бе изпълнен с ужас, но и с вълнение, защото точно това искаше, макар и да не знаеше защо. Виж ме. Говори ми, ти, който притежаваш власт, който притежаваш авторитет.
— Тук съм, сър — обади се Бийн.
Мъжът разигра цяло представление, докато го търсеше. Преструваше се, че не може да го види, въпреки че знаеше много добре къде седи Бийн, още преди да е заговорил.
— Не мога да видя откъде идва гласът ти. Може ли да вдигнеш ръка?
Бийн незабавно вдигна ръка. За свой срам разбра, че ръката му дори не достига върха на високата облегалка.
— Пак не те виждам — каза мъжът, макар, естествено, да го виждаше. — Давам ти позволение да разкопчаеш ремъците и да се изправиш на седалката.
Бийн се подчини на мига — махна ремъците и се изправи на крака. Едва се подаваше над облегалката.
— А, ето къде си бил — каза мъжът. — Бийн, ще бъдеш ли така любезен да предположиш защо точно на тази совалка Нерон е по-близо до истината?