6
СЯНКАТА НА ЕНДЪР
— Обикновено рапортите ти за новобранските групи са кратки. Някой друг смутител, доклад за инцидент, или — в най-добрия случай — нищо.
— Свободен сте да подценявате която искате част от рапорта ми, сър.
— Сър? Леле, какви сме обидчиви и педантични днес!
— В коя част от моя рапорт според вас прекалявам?
— Според мен това не е рапорт, а любовна песен.
— Разбирам, че може да изглежда като подмазване — при всеки полет да използваме техниката, която вие използвахте с Ендър Уигин…
— При всеки полет ли я използваш?
— Както сам забелязахте, сър, тя дава интересни резултати. Извършва се моментален подбор.
— Подбор в категории, които иначе можеше и да не съществуват. Въпреки това приемам комплимента, съдържащ се в действията ти. Но цели седем страници за Бийн — ти наистина ли научи толкова много неща от една реакция, която първоначално е била мълчаливо подчинение?
— Тъкмо това твърдя, сър. Изобщо не беше подчинение. Беше… аз осъществявах експеримента, но имах чувството, че голямото око, гледащо през микроскопа, е неговото, а обектът на наблюдение — аз.
— Значи, той те е нервирал.
— Би нервирал всеки. Той е студен, сър. И все пак…
— И все пак е пламенен. Да, прочетох рапорта ти. До последната бляскава страница.
— Тъй вярно!
— Според мен знаеш, че да не се влюбваме в учениците си е добър съвет.
— Сър?
— В този случай обаче се радвам, че толкова много си заинтригуван от Бийн. Защото, разбираш ли, аз не се интересувам чак толкова от него. Аз вече разполагам с момчето, което според мен ни дава най-добър шанс за победа. И все пак съществува значителен натиск — заради проклетите подправени резултати от тестовете на Бийн — да му се оказва специално внимание. Много добре, така да бъде. Това внимание ще му окажеш ти.
— Но, сър…
— Може би не умееш да различаваш заповед от покана?
— Само се притеснявам, че… той вече има лошо мнение за мен.
— Добре. Значи ще те подценява. Освен ако не смяташ, че лошото му мнение би могло и да е обективно.
— В сравнение с него, сър, всички ние може и да сме малко тъпички.
— Твоята задача е да му обръщаш специално внимание. Опитай се да не го боготвориш.
През онзи първи ден във Военното училище Бийн мислеше само за оцеляването си. Никой нямаше да му помогне — малката драматизация на Димак в совалката го беше изяснила. Наредиха го така, че да бъде заобиколен от… какво? В най-добрия случай съперници, в най-лошия — врагове. Значи, пак беше на улицата. Е, добре. Бийн не се бе предал на улицата. Щеше да оцелее и тук — без помощта на сестра Карлота. Без дори тази на Пабло. Нямаше значение, че портиерът го бе намерил в тоалетната на Чистото място.
И затова той наблюдаваше. Вслушваше се. Всичко онова, което научаваха останалите, той трябваше да научи също толкова добре, дори по-добре. Отгоре на всичко искаше да научи онова, на което другите не обръщаха никакво внимание — как работи групата и каква е системата във Военното училище. Как се разбират учителите помежду си. Къде е властта. Кой от кого се бои. Всяка група си имаше шефове, подмазвачи, бунтовници, овце; силни и слаби връзки, приятелства и лицемерие. И лъжи вътре в лъжите. Бийн трябваше да ги открие до една възможно най-бързо, за да разполага с ниши, в които да оцелее.
Отведоха ги в казармата, дадоха им легла, шкафчета и малки портативни чинове, много по-сложно устроени от онзи, който използваше при уроците със сестра Карлота. Някои от децата мигом започнаха да играят с тях — опитваха се да ги програмират или изследваха вградените в тях игри, но това ни най-малко не интересуваше Бийн. Компютърната система на Военното училище не беше човек; овладяването й би било полезно в дългосрочен план, но за днес не беше важно. Бийн имаше нужда да разбере какво е всичко онова извън новобранските казарми.