И много скоро те отидоха там. Пристигнаха „сутринта“ според космическото време — което за раздразнение на мнозина в Европа и Азия означаваше времето във Флорида, защото първите станции се контролираха оттам. За децата, идващи от Европа, беше късен следобед, което означаваше, че щяха да имат сериозен проблем с часовата разлика. Димак обясни, че лекарството за това е да се заемат с енергични физически упражнения, а после да подремнат за кратко — не повече от три часа — в ранния следобед. След това отново ги очакваше много гимнастика, за да могат вечерта да заспят в редовния час за лягане на учениците.
Те се подредиха в редица в коридора.
— Зелено, кафяво, зелено — каза Димак и им посочи как тези линии по коридорните стени винаги ще ги отвеждат обратно в техните спални помещения. На няколко пъти избутваха Бийн от редицата, накрая остана последен. Не му пукаше — блъскането не пускаше кръв, от него не оставаха синини, а последен в редицата беше най-доброто място за наблюдаване.
Покрай тях в коридора минаваха други деца — понякога сами, друг път по двойки и по тройки, повечето с униформи в ярки цветове и най-разнообразни кройки. Веднъж минаха покрай цяла група, облечена еднакво. Войниците бяха с шлемове на главите, носеха екстравагантни револвери и тичаха с целеустременост, която заинтригува Бийн. Те са банда, помисли си той. И са тръгнали да се бият.
Не бяха чак точкова съсредоточени, че да не забележат новаците, които вървяха по коридора и ги гледаха със страхопочитание. Незабавно започнаха да им подвикват — „Зайци!“, „Прясно месо!“, „Кой ака в коридора и после не чисти?“, „Даже миришат на тъпотия!“. Но всичко това бяха само безобидни закачки — по-големите деца утвърждаваха превъзходството си, нищо повече. Нямаше истинска враждебност. Всъщност, беше почти дружелюбно. Самите те си спомняха как са били новобранци.
Някои от новобранците преди Бийн в редицата се наежиха и подвикнаха в отговор някакви вяли, жалки обиди, които предизвикаха още повече дюдюкания и подигравки от другите деца. Бийн беше виждал по-големи и по-едри деца, които мразеха малките, защото им бяха конкуренция за храната и ги прогонваха, без да им пука, че така малките ще умрат. Беше понесъл истински удари, от които боли. Беше виждал жестокост, експлоатация, осакатяване, убийства. Тези другите деца не разпознаваха обичта, когато я виждаха.
Онова, което Бийн искаше да знае, беше как е организирана тази банда. Кой я води, как го избират, за какво е тази банда, фактът, че имат собствена униформа, означаваше, че тя има официален статут. Което пък значеше, че властта е изцяло у възрастните — обратното на организацията на бандите в Ротердам, където възрастните се опитваха да ги разбият, където вестниците пишеха за тях като за престъпни заговори, а не малки жалки съюзи за оцеляване.
Тъкмо там беше ключът. Всичко, което децата правеха тук, бе задавано от възрастните. В Ротердам възрастните бяха враждебни, безразлични или — като Хелга с нейната благотворителна кухня — напълно безпомощни. Затова децата можеха да оформят собственото си общество без тяхната намеса. Всичко се основаваше на оцеляването — сдобиването с достатъчно храна, без да те убият, наранят или да се разболееш. Тук имаше готвачи и лекари, дрехи и легла. Властта не се основаваше на достъпа до храна, а на получаването на одобрение от възрастните.
Тъкмо това означаваха тези униформи. Възрастните ги избираха, а децата ги носеха, защото възрастните някак си им придаваха ценност.
Значи ключът към всичко беше да разбереш учителите.
Всичко това премина през главата на Бийн, преди големите деца да стигнат до него — не толкова словесно, колкото като чисто и почти мигновено прозрение, че вътре в бандата няма никаква власт в сравнение с властта на учителите. Щом видяха, че Бийн е много по-дребен от всички други деца, те избухнаха в смях, подсвирквания и крясъци — „От този и лайното е по-голямо!“, „Не мога да повярвам, че може да ходи!“, „Мама няма ли я?“, „Ама това човек ли е?“.
Бийн пропусна всичко това покрай ушите си. Но усещаше радостта на децата напред в редицата. Тях ги бяха унижили в совалката — сега бе ред на Бийн да бъде подиграван. От това им ставаше много хубаво. Както и на Бийн — защото то означаваше, че вече не го възприемат толкова като съперник. Като го унижиха, преминаващите войници го бяха отървали поне в мъничка степен от…