От какво? Каква беше опасността тук?
Защото опасност нямаше как да няма. Това той го знаеше. Опасност винаги има. И тъй като цялата власт беше у учителите, значи опасността идваше от тях. Но Димак бе започнал с това, че настрои останалите деца срещу Бийн. Значи, самите деца бяха избраното оръжие. В такъв случай са налагаше да опознае другите деца не защото те самите щяха да са му проблем, а защото техните слабости и мечти можеха да бъдат използвани срещу него от учителите. И — за да се защити — на Бийн му предстоеше да подбие авторитета им пред другите деца. Тук можеше да се опазиш само ако подкопаваш влиянието на учителите. Ала това беше и най-голямата опасност — да те заловят, че го правиш.
Новобранците поставиха длани върху един монтиран в стената скенер и се плъзнаха надолу по един стълб — Бийн за първи път се спускаше по гладка повърхност. В Ротердам се беше спускал само по улуци, пътепоказатели и електрически стълбове. Приземиха се в един отсек на Военното училище, където гравитацията беше по-силна. Бийн не бе усетил колко леки са били в спалните помещения, докато не почувства тежестта си в гимнастическия салон.
— Тук гравитацията е малко по-голяма от нормалното земно притегляне — обясни Димак. — Изискването е да прекарвате тук поне по половин час дневно, иначе костите ви ще започнат да се разпадат. И трябва да го прекарате в упражнения, за да поддържате издръжливостта си във върхова форма. Тъкмо там е ключът — в упражненията за издръжливост, а не в трупането на маса. Вие сте твърде малки и телата ви не биха могли да издържат тези тренировки, а тук няма и да ви са по силите. Издръжливост, това искаме от вас.
Тези думи не означаваха почти нищо за децата, но скоро треньорът изясни какво е имал предвид. Много бягане по пътечките, каране на велосипеди, изкачване на стълби, лицеви опори, прикляквания, набирания, коремни преси, но никакво вдигане на тежести. Там имаше и уреди с тежести, но тях ги използваха само учителите.
— Пулсът ви се следи от мига, в който влизате тук — съобщи им треньорът. — Ако до пет минути от пристигането ви пулсът ви не се учести и не го поддържате учестен през следващите двайсет и пет минути, това се записва в досието ви, а и аз го виждам на контролното табло тук.
— Получавам и рапорт — додаде Димак. — И после ви вписват в черния списък, така че всички да видят, че сте мързеливци.
Черен списък. Значи, ето какво оръжие използваха — да ги засрамват пред другите. Тъпо. Все едно на Бийн му пукаше.
Но контролното табло заинтересува Бийн. Как бе възможно да следят пулса им и да знаят с какво се занимават те, автоматично, от мига на пристигането им? Едва не зададе въпроса, но се досети за единствения възможен отговор: униформата. В дрехите беше — някаква система от датчици. Вероятно тя им съобщаваше много повече сведения от честотата на пулса им. Например, сигурно можеха да проследят всяко дете, независимо къде се намира в станцията, през цялото време. Сигурно имаше стотици и стотици деца и трябваше да има компютри, които докладват за местоположението, пулса и кой знае още каква информация за тях. Дали някъде имаше стая, в която учителите наблюдаваха всяка тяхна стъпка?
Или може би не беше в дрехите. В края на краищата, преди да влязат тук, трябваше да поставят длан върху скенера, както се предполагаше, за да бъдат идентифицирани. Значи може би в тази стая имаше специални датчици.
Време беше да го разбере. Бийн вдигна ръка.
— Сър…
— Да? — треньорът не беше забелязал досега колко е дребен Бийн и в ъгълчетата на устата му заигра усмивка. Той погледна Димак. Димак не се усмихна, нито по някакъв начин показа, че разбира какво си мисли треньорът.
— Мониторът на пулса в дрехите ни ли е? Ако съблечем която и да било част от униформата, докато се упражняваме, това…
— Не ви е позволено да сваляте униформата в гимнастическия салон — прекъсна го треньорът. — В помещението се поддържа ниска температура с цел да не ви се налага да се събличате. Ще бъдете следени по всяко време.
Това не беше истински отговор, но му каза онова, което Бийн искаше да знае. Значи контролирането се осъществяваше чрез дрехите. Може би идентификаторите бяха в дрехите и чрез сканирането на дланта съобщаваха на сензорите в гимнастическия салон кое дете в коя униформа е облечено. Връзваше се.
Значи дрехите вероятно бяха анонимни от момента, когато облечеш чиста униформа, докато не се идентифицираш някъде с длан. Това беше важно — то означаваше, че е възможно да се измъкнеш, без да се събличаш гол. Ако си гол, досещаше се Бийн, тук сигурно ще биеш на очи.