На всеки няколко метра имаше стълб за слизане или стълба за изкачване. За да слезе по стълба в гимнастическия салон, трябваше да постави длан върху скенера. Но тук повечето нямаха скенери. Имаше смисъл. Повечето стълбове и стълбища просто те водеха по етажите — не, тук ги наричаха палуби. Това тук беше Международният флот и затова всичко беше уж като на кораб — а до гимнастическия салон водеше само един стълб, за да контролират достъпа до него, иначе щеше да се препълва с хора, които влизат там не по график. Щом го проумя, Бийн нямаше нужда да мисли повече за това. Заизкачва се по една стълба.
На следващия етаж трябваше да са спалните на другите деца. Вратите бяха по-широки и на всяка имаше знак. Използваха цветовете на някои униформи — без съмнение по подобие на ивиците, макар той да се съмняваше, че на по-големите деца им се налага да поставят длан върху стената, за да се ориентират. Имаше също и силуети на животни. Някои от тях не му бяха известни, но разпозна онези, които се използваха като символи на табелите в Ротердам — птици, котки, куче, лъв. Гълъб нямаше. Муха — също. Само благородни, смели животни. Силуетът на кучето приличаше на ловно животно — много тънък в хълбоците. Не като помияр.
Значи тук се срещаха бандите. И те си имаха животни-символи, което означаваше, че вероятно се наричат с имена на животни. Банда „Котка“. Или може би банда „Лъв“. Вероятно не бяха „банди“. Бийн скоро щеше да научи каква е точната дума. Той затвори очи и опита да си спомни цветовете и знаците на бандата, която по-рано го бе подигравала на минаване в коридора. Представяше си ясно силуета, но не го видя на никоя от вратите, покрай които беше преминал. Нямаше значение — не си струваше да обикаля целия коридор, за да го издири, когато това само щеше да увеличи риска да го заловят.
Пак нагоре. Още спални помещения, още класни стаи. По колко деца спяха в едно помещение? Това място беше по-голямо, отколкото той си мислеше.
Разнесе се тих звън. Няколко врати се отвориха на мига и в коридора нахлуха деца. Време за смяна.
Отначало Бийн се чувстваше по-сигурен сред големите деца, защото си мислеше, че може да се слее с тълпата, както винаги успяваше в Ротердам. Но тук този навик беше безсмислен. Това не беше случайна тълпа от хора, всеки тръгнал по своите си работи. Нямаше значение дали са деца — те бяха войници. Знаеха къде трябва да се намира всеки и Бийн в новобранската си униформа съвсем не беше на място тук. Почти веднага една двойка от по-големите деца го спря.
— Нямаш работа на тази палуба — каза единият. Начаса още няколко спряха и заоглеждаха Бийн, сякаш беше предмет, довлечен на улицата от буря.
— Я го вижте този колко е голям!
— Горкото хлапе, души задниците на всички!
— Леле!
— Излязъл си от своята територия, заек.
Бийн не каза нищо, само гледаше всяко момче, което говореше. Или момиче.
— Какви са цветовете ти? — попита едно момиче.
Бийн не отговори нищо. Най-доброто извинение би било, че не си спомня и затова не е сигурен, ако ги каже.
— Толкова е дребен, че може да ми мине между краката, без да ми докосне…
— Ох, Динк, млъкни! Същото каза, и когато Ендър…
— Да, да, Ендър.
— Това да не би да е хлапето, за което…
— Ендър толкова ли беше мъничък, като пристигна?
— …разправят, че е втори Ендър?
— Да, разправят, че това хлапе щяло да стигне до върха на листата.
— Ендър не е виновен, че Бонсо му забранява да стреля.
— Аз мога да кажа само, че ми прилича на картофче!
— За този ли говорят? Че бил като Ендър? С най-високите резултати?
— Дайте да го свалим на нивото на новобранците.
— Ела с мен — подкани го едно момиче и го хвана здраво за ръката.
Бийн я последва послушно.
— Казвам се Петра Арканян — представи се тя.
Бийн не каза нищо.
— Хайде, може да си дребен и уплашен, но нямаше да те допуснат тук, ако си глух или тъп.
Бийн сви рамене.
— Кажи ми как се казваш, преди да съм ти счупила дебелите пръстчета.
— Бийн — отговори той.
— Бобец, значи! Това не е име, а гадно ядене.
Той не каза нищо.
— Няма да ме преметнеш — продължи тя. — Това, дето ми се правиш на глухоням, е просто прикритие. Дошъл си тук нарочно.
Той продължи да мълчи, но го глождеше, че тя толкова лесно го е разконспирирала.