Орсън Скот Кард
Сянката на хегемона
На Чарлз Бенджамин Кард
Ти си винаги светлина за нас,
ти виждаш през всички сенки
и чуваме как силният ти глас
пее в сънищата ни.
ПЪРВА ЧАСТ
ДОБРОВОЛЦИ
Петра
До: Chamrajnagar.sacredriver@ifcom.gov
От: Locke.espinoza@polnet.gov
Тема: Какво правите, за да предпазите децата?
Уважаеми адмирал Чамраджнагар,
Получих адреса ви от наш общ приятел, който е работил под ваше командване, но сега е високопоставен чиновник — сигурен съм, че се сещате за кого говоря. Съзнавам, че основната ви задача сега е не толкова военна, колкото стратегическа, и че мислите ви са насочени повече към космоса, отколкото към положението на Земята. Все пак нанесохте решително поражение на войските, водени от предшественика ви във Войната на Лигата, и проблемът изглежда решен. Международният флот запази неутралитета си и за това всички сме ви благодарни.
Никой обаче не разбира, че мирът на Земята е само временна илюзия. Освен водената открай време експанзионистична политика на Русия много други по-малки държави имат агресивно поведение към съседите си. Войските на стратегоса са разпуснати, Хегемонията бързо губи авторитет и Земята е на ръба на нова катастрофа.
Най-важният ресурс на всяка държава във войните ще бъдат децата, обучени във Военно-тактическо-командното училище. Съвсем логично е тези деца да служат на народите си в бъдещите военни конфликти. Някои страни обаче, лишени от такива доказани таланти или опасяващи се, че противниците им разполагат с по-надарени командири, несъмнено биха се опитали да възпрепятстват врага от възможността да използва този ресурс. На кратко, има голяма опасност от отвличания и убийства на деца.
Оценявам, че се стремите да не се бъркате в събитията на Земята, но факт е, че МФ откри тези деца, обучи ги и така ги направи потенциални цели за нападение. Каквото и да се случи с тях, отговорността е на МФ. Голяма стъпка за гарантиране сигурността на децата ще бъде, ако издадете заповед за поставянето им под закрила на флота и предупреждение към всяка страна или група, която би се опитала да им навреди, че такива посегателства ще бъдат наказани с незабавни военни действия. Това по никакъв начин не може да се тълкува като намеса във вътрешните работи на Земята и повечето държави биха подкрепили тези мерки. Гарантирам ви пълната си подкрепа в обществените форуми.
Надявам се, че ще предприемете незабавни действия. Няма време за губене.
Когато Петра Арканян се върна у дома, нищо в Армения не изглеждаше наред. Планините бяха величествени, разбира се, но тя пазеше съвсем смътни спомени за тях. Едва когато стигна в Маралик, започна да вижда познати неща. Баща й я взе от Ереван, а майка й бе останала вкъщи с единайсетгодишния й брат и новото бебе — очевидно заченато още преди облекчаването на режима за контрол над раждаемостта след края на войната. Сигурно бяха гледали Петра по телевизията. Докато се кандилкаха с бричката по тесните улички, баща й започна да се извинява:
— Сигурно няма да се впечатлиш много, Петра… след като си видяла света.
— Не съм видяла чак толкова много, татко. Във Военното училище няма прозорци.
— Имам предвид космодрума, столицата, всички важни личности и прекрасни сгради…
— Не съм разочарована, татко.
Трябваше да излъже, за да го успокои. Държеше се, сякаш й е подарил Маралик и не е сигурен дали подаръкът й харесва. Тя също не знаеше. Военното училище не й харесваше, но там беше свикнала. Нямаше как да свикне с Ерос, но го търпеше. Как би могла да не хареса място като това, с открито небе и свободни хора.
При все това се разочарова. Спомените й от Маралик бяха спомени на петгодишно момиченце, на което всички къщи се струваха огромни, улиците — широки, колите — сякаш прелитаха с главоломна скорост. Сега беше доста по-голяма, на ръст почти колкото зряла жена, и колите изглеждаха по-малки, улиците — тесни, а сградите (проектирани да издържат на земетресения, за разлика от старите) бяха ниски. Не грозни — предвид смесицата от всевъзможни стилове: турски, руски, испански, средиземноморски и изненадващо, японски. Цяло чудо бе как съжителстваха в хармония благодарение на избора на цветове, гъстото застрояване и почти еднаквата им височина, ограничена от официалната регулация.
Знаеше всичко това от прочетеното, докато беше на Ерос заедно с другите деца, когато не се сражаваха. Бе виждала снимки по мрежата. Нищо обаче не можеше да я подготви за онова, което беше оставила тук като петгодишна и сега отново намираше на четиринайсет.