Тя пак понечи да седне и пак я блъснаха.
— Слушайте внимателно — заговори. — Отвлякохте ме, защото някой иска да командвам армията му. Това означава, че ще се срещна с най-големите шефове. Те не са толкова глупави да си мислят, че ще ме склонят да направя нещо свястно за тях, ако не искам. Затова са ви заповядали да не убивате майка ми. Тъй че ако откажа да им сътруднича, докато не видя топките ти в пликче, мислиш ли, че ще подвоумят кое е по-ценно? Моят мозък или твоите топки?
— Имаме разрешение да те убием.
Няколко секунди й бяха достатъчни, за да се досети при какви условия някой би дал такова разрешение на такива малоумници.
— Само ако има непосредствена опасност да ме спасят. Тогава биха предпочели да съм мъртва, отколкото да попадна в чужди ръце. Интересно как бихте го доказали, ако стане тук, на летище „Гюнири“.
Отново ругатня, този пък друга.
Някой избълва цяло изречение на руски. Тя схвана смисъла по интонацията и мрачния смях: „Предупредиха ви, че е вундеркинд“.
Вундеркинд, по дяволите. Ако беше толкова умна, защо не предвиди, че някой може да реши да отвлече децата, които спечелиха войната? Да, вероятно отвличаха всички, не само нея, защото беше твърде назад в списъка, та някой извън Армения да избере точно нея. Когато завари входната врата заключена, трябваше да изтича в полицията, а не да влиза отзад. Това заключване на вратата бе друг глупав ход от тяхна страна. В Русия хората заключваха къщите си, сигурно им се струваше нормално. Трябваше по-добре да се подготвят. Не че имаше някакво значение сега. Освен че знаеше, че не са чак толкова внимателни и умни. Всеки може да отвлече нищо неподозиращ човек.
— Значи Русия е тръгнала да завладява света, а?
— Млък.
— Не говоря руски, да знаеш. И нямам никакво намерение да го науча.
— Няма да се наложи — обади се една жена.
— Каква ирония — засмя се Петра. — Русия иска да завладее света, но за да го постигне, се налага да говори на английски.
Кракът я притисна по-силно на пода.
— Внимавай да не си носиш топките в пликче.
След няколко секунди кракът се вдигна.
Тя седна и никой не й попречи.
— Развържете ме, за да седна като хората. Хайде! Ръцете ме заболяха! Нищо ли не сте научили в това КГБ? Когато човек е в безсъзнание, не бива да нарушаваш кръвообращението на крайниците му. Отряд яки руски мъжаги би трябвало лесно да се справят с едно четиринайсетгодишно арменче.
Развързаха я и я сложиха да седне между онзи, който я бе притиснал с крак, и един друг, който никога не я поглеждаше в лицето, а постоянно се озърташе ту през левия, ту през десния прозорец.
— На летище „Гюнири“ ли сме?
— Познато ли ти е?
— Никога не съм била тук. Кога съм имала време за това? В живота си само два пъти съм пътувала със самолет, веднъж от Ереван, когато бях на пет, и веднъж при завръщането си сега.
— Досетила се е, че е „Гюнири“, защото е най-близкото летище, от което не излитат товарни самолети — обясни жената.
Говореше абсолютно безизразно. В гласа й не звучеше нито омраза, нито уважение… нищо.
— Кой гений измисли това? Защото пленените пълководци обикновено не са много старателни.
— Първо, защо, по дяволите, си мислиш, че знаем? — попита жената. — Второ, защо не си затвориш плювалника и не изчакаш да ти кажат?
— Защото съм весела, общителна и обичам да си създавам приятелства.
— Ти си нагла, досадна и обичаш да дразниш хората — контрира жената.
— О, предварително ли сте ме проучвали?
— Не, беше просто наблюдение.
Значи жената имаше чувство за хумор. Може би.
— Само се молете да се прехвърлите през Кавказ, преди да ви сгащи арменската въздушна отбрана.
Грубиянът изсумтя презрително, което доказваше, че не разбира от ирония.
— Сигурно имате малък самолет и ще летим над Черно море, Сателитите на МФ веднага ще засекат местоположението ми.
— Вече не служиш в МФ — отбеляза жената.
— Което означава, че не им дреме какво ще се случи с теб — изсмя се грубиянът.
Бяха спрели до малък самолет.
— Реактивен, впечатлена съм. Има ли оръдия? Или просто е зареден с експлозиви, ако противовъздушната отбрана ви принуди да се приземите?
— Дали да не те завържем пак? — попита жената.
— На хората в диспечерската кула ще им се стори подозрително.
— Изкарайте я.
Като пълни глупаци мъжете от двете й страни отвориха вратите си и й оставиха избор през коя да слезе. И тя избра. Избра грубияна, защото вече знаеше, че е тъпак, а за другия можеше само да предполага. О, да, беше пълен тъпак, защото я хвана само с едната ръка, докато с другата затваряше вратата. Затова тя се наклони на една страна, сякаш се е препънала, изкара го от равновесие и все още използвайки ръката му за опора, го изрита в слабините и коляното. Той я изпусна, падна и започна да се гърчи, като с едната ръка се притискаше между краката, а с другата се опитваше да намести капачката си.