Междувременно намери сложна черно-бяла рисунка на дракон в някаква японска страница и я запази в малък файл. След като най-после състави на ум цялостния код на съобщението, няколко минути й бяха достатъчни, за да преработи рисунката. Добави я като част от подписа си във всяко писмо, което изпращаше. Всичко това стана за толкова кратко време, че похитителите едва ли щяха да се усъмнят. Щяха да го приемат за обикновена прищявка. Ако я попитат, щеше да обясни, че е използвала рисунката в памет на армия „Дракон“ на Ендър във Военното училище.
Разбира се, не беше само рисунката. Отдолу имаше стихче:
Ако се усъмнят, щеше да каже, че това е просто за закачка. Ако не й повярват, щяха да махнат дракона и да се наложи да търси друг начин. От този момент нататък изпращаше дракончето с всяко писмо, включително на другите деца. Започна да го получава с техните съобщения, значи се бяха досетили и й помагаха. Дали похитителите допускаха рисунката да излиза извън сградата, нямаше представа — поне отначало. Накрая започна да я получава в писма от външния свят. От пръв поглед разбра, че е успяла — закодираното й съобщение все още бе включено в рисунката. Не го бяха изтрили.
Сега оставаше Бийн да го види — и да се вгледа достатъчно внимателно, за да осъзнае, че има скрит код.
Под охрана
До: Graff.pilgrimage@colmin.gov
От: Chamrajnagar.Jawaharlal@ifcom.gov
Тема: Проблем
По-добре от всеки друг знаете колко е важно Флотът да бъде предпазен от машинациите на политиците. По тази причина отхвърлих предложението на Лок. Сега обаче виждам, че съм сгрешил. Нищо не застрашава неутралитета на Флота повече от перспективата една държава да вземе надмощие на Земята, особено, както е в случая, ако тази държава вече е проявила склонност да се меси в работата на МФ и да го използва за тясно националните си интереси.
Боя се, че се държах доста рязко с Лок. Не смея да му пиша направо, защото, макар че на Лок може да се разчита, никога не се знае как ще реагира Демостен на писмо с извинения от полемарха. Затова, моля ви, уведомете го, че оттеглям заплахата си и му желая всичко най-хубаво.
Умея да се уча от грешките си. Тъй като един от другарите на Уигин остава извън властта на агресора, предпазливостта налага да вземем мерки за охрана на младия Делфики. Понеже вие сте на Земята, а аз — не, оставям на ваше разположение един отряд от МФ и всички необходими ресурси; заповедите, разбира се, ще се получават по тайни канали с ниво на секретност 6. Изрично ви нареждам да не уведомявате мен или когото и да било за стъпките, които сте предприели за закрила на Делфики и семейството му. Това не бива да се документира никъде в системата на МФ или което и да било правителство.
Между другото, не се доверявайте на никого в Хегемонията. Винаги съм знаел, че това е свърталище на кариеристи, но напоследък кариеризмът се сменя с нещо по-лошо: агресивна идеология.
Действайте бързо. Както изглежда, или сме в навечерието на нова война, или Войната на Лигата така и не е приключила окончателно.
Колко дни можеш да живееш затворен, с въоръжена охрана, преди да се почувстваш като затворник? Бийн никога не се беше чувствал потиснат във Военното училище. Нито дори на Ерос, където ниските бъгерски тунели се тресяха като дерайлиращ вагон. Никога не беше попадал в такова положение, затворен със семейството си в четиристаен апартамент, където не ти остава друго, освен да крачиш нервно напред-назад. Все пак не го правеше. Искаше му се да крачи, но седеше привидно спокойно, владееше се, опитваше се да измисли как да вземе нещата в свои ръце.
Не обичаше да разчита на други — никога не го беше харесвал, макар че му се бе случвало, когато Поук го закриляше по улиците на Ротердам и след като сестра Карлота го спаси от сигурна смърт, като го взе и изпрати във Военното училище. И в двата случая обаче имаше някакъв контрол над нещата. Сега беше друго. Знаеше, че ако нещо се прецака, няма как да промени положението.
Войниците, които охраняваха апартамента и цялата сграда, бяха способни, храбри мъже, нямаше причина да се съмнява. Нямаше да го предадат. Вероятно. Бюрократичният апарат пазеше местонахождението му в тайна. Несъмнено, ако врагът го откриеше, причината щеше да е недоглеждане, не измяна.
Не му оставаше друго, освен да чака, като затворник на закрилниците си. Чувстваше се като муха в паяжина, в очакване да дойде паякът. И нищо не можеше да направи, за да промени положението. Ако Гърция започнеше война, властите щяха да извикат Бийн и Николай на работа, да чертаят планове, да изработват стратегии. Що се отнася до сигурността обаче, те бяха деца, неспособни да се защитават и грижат сами за себе си. Нямаше смисъл да се опитва да обяснява, че най-добрата защита е да се махне оттук, да го оставят да се движи самостоятелно, да се скрие в някой голям град, където никой няма да го познава и да му обръща внимание. Защото виждаха в него само едно дете. А кой слуша малките деца?