За малките деца всеки се грижи.
Дори да не е по силите на възрастните да им осигурят тази безопасност.
Идеше му да хвърли нещо през прозореца и да скочи след него.
Вместо това седеше неподвижно. Четеше книги. Включваше се в мрежата с един от многото си псевдоними и сърфираше, търсеше трошици информация, изпаднала от военните системи, с надеждата нещо да му подскаже къде може да са Петра, Флай Моло, Влад, Дъмпър. Някоя страна, която се държи малко по-арогантно от обикновеното, защото управниците си мислят, че вече имат печеливша карта. Или страна, която се държи малко по-предпазливо и последователно, защото най-после някой умен човек е застанала начело.
Нямаше смисъл — знаеше, че няма да ги открие така. Важната информация попада в мрежата едва когато вече е твърде късно да реагираш. Някой трябваше да знае. Фактите, които му бяха нужни, за да намери приятелите си, можеха да се намерят в десетина страници — знаеше го, защото винаги ставаше така, историците щяха да го забележат и да изпишат стотици страници, като се питат: „Защо никой не е забелязал? Защо никой не е направил връзката?“ Защото хората, които разполагаха с информацията, бяха твърде глупави, за да съзнават какво имат, а хората, които биха могли да я разтълкуват, бяха заключени в този апартамент в един изоставен курорт, където дори туристите вече не искаха да идват.
Най-лошото бе, че дори родителите му лазеха по нервите. След самотното детство най-прекрасното събитие в живота му беше, когато сестра Карлота откри биологичните му родители. Войната свърши и другите деца се завърнаха при семействата си, но Бийн не остана сам. Той също се върна у дома при родителите си. Разбира се, не пазеше детски спомени за тях. Но Николай имаше и с готовност му разказваше всичко, сякаш бяха негови.
Добри хора бяха родителите му. Никога не го караха да се чувства като натрапник, чужденец или гост. Сякаш цял живот са били заедно. Харесваха го. Обичаха го. Много странно и въодушевяващо бе това чувство да си сред хора, които не искат от теб нищо друго, освен да бъдеш щастлив, които се радват просто защото си до тях.
Когато се побъркаш от бездействие обаче, вече няма никакво значение колко харесваш някого, колко го обичаш, колко си благодарен за милото му отношение към теб. Тези хора просто започват да те влудяват. Всичко, което правят, ти лази по нервите като фалшиво пеене и просто не ти дава мира. Иска ти се да им закрещиш да млъкват! Но не го правиш, защото ги обичаш и знаеш, че вероятно и ти ги влудяваш и докато няма изгледи да ви освободят, не бива да нажежаваш обстановката…
Неочаквано някой почуква на вратата, отваряш и осъзнаваш, че най-после нещо ще се случи.
На прага се появиха полковник Граф и сестра Карлота. Полковникът беше с костюм, а Карлота носеше екстравагантна руса перука, с която изглеждаше доста глупаво, но беше красива в известен смисъл. Цялото семейство веднага ги позна освен Николай, който не се беше срещал със сестра Карлота. Когато обаче станаха, за да ги посрещнат, Граф вдигна ръка да ги спре, а Карлота сложи пръст на устните си. Влязоха, затвориха вратата и кимнаха на семейството да се съберат в банята.
Едва се побраха в тясното помещение. Майка му и баща му се завряха в кабинката на душа. Граф закачи някакъв апарат на лампата. Включи го и той замига с червена светлина. Граф заговори тихо:
— Здравейте. Дойдохме да ви измъкнем.
— Защо са тези предпазни мерки? — попита бащата на Бийн.
— Защото една от задачите на системата за сигурност е да записва всичко, което се казва в този апартамент.
— За да ни защитават, не да ни шпионират — изтъкна майка му.
— Да, разбира се — потвърди бащата.
— Тъй като всичко, което кажем, може да изтече в системата и със сигурност ще изтече — обясни Граф, — донесох това апаратче, което приема всеки звук, който издадем, и излъчва контразвуци, които ги неутрализират, тъй че почти не могат да ни чуят.
— Почти? — хвана се за думата Бийн.
— Затова няма да се впускаме в подробности. Ще ви кажа само най-основното. Аз съм министър на колонизацията и след няколко месеца ще изпратим кораб в космоса. Идеална възможност да ви махнем от Земята и да ви изпратим в орбита, а после на Ерос.