Полковникът им кимна да последват войника, който ги беше довел, в тясното коридорче на подводницата.
Накрая шестима пак се набутаха на тясно — в капитанската каюта — отново изчакаха полковникът да закачи заглушителя.
Когато лампата замига, майката на Бийн заговори първа:
— Как можем да сме сигурни, че не ни отвличате като всички останали?
— Колко сте права. Всичките са били похитени от банда монахини-терористки със съучастието на дебели стари чиновници.
— Шегува се — опита се да я успокои бащата.
— Знам, че се шегува. Просто не ми е смешно. След всичко, което преживяхме, очакват да тръгнем ей така, без никакво обяснение, без думичка… на голо доверие.
— Съжалявам, но вече се бяхте доверили сляпо на гръцкото правителство — изтъкна Граф. — Все на някого трябва да се доверите. Защо не на нас?
— Гръцките военни поне ни обясниха как стоят нещата и се престориха, че имаме някакво право на избор.
„На нас с Николай никой нищо не е обяснявал“ — помисли си Бийн, но замълча.
— Хайде, ще говорим направо — поде сестра Карлота. — Планът е прост. Гръцката армия продължава да охранява апартамента, носят храна и прането. Това вероятно не може да заблуди никого, но гръцкото правителство поне си мисли, че участва в плана. Междувременно четирима пасажери, които приличат на вас и пътуват под фалшиви имена, ще бъдат закарани на Ерос, откъдето ще се качат на първия колонизационен кораб. Едва след излитането ще бъде съобщено официално, че от съображения са безопасност семейство Делфики е емигрирало в новия свят.
— А ние къде ще бъдем всъщност? — поинтересува се бащата.
— Не знам — кратко отговори Граф.
— Нито пък аз — призна сестра Карлота.
Родителите на Бийн ги изгледаха втрещено.
— Значи няма да останем на подводницата — отбеляза Николай, — защото в такъв случай щяхте да знаете къде ще бъдем.
— Това е двойна заблуда — досети се Бийн. — Ще ни разделят. Аз ще замина за някъде, вие — за друго място.
— В никакъв случай — възкликна баща му.
— Достатъчно дълго живяхме разделени — намеси се майка му.
— Няма друг начин. Знаех, че така ще стане. Аз… искам да направим така.
— Искаш да ни изоставиш? — не повярва майка му.
— Аз съм този, когото искат да убият.
— Не можеш да си сигурен! — възрази тя.
— Напротив. Ако не съм с вас, дори да ви открият, вероятно няма да ви сторят нищо.
— Освен това — намеси се Николай, — ако се разделим, ще променим профила си. Те търсят майка, баща и две момчета. Така ще станем родители и едно момче. И баба с внучето си. — Погледна сестра Карлота и се усмихна.
— Надявах се да мина за леля — измърмори тя.
— Говорите, сякаш вече знаете плана! — възмути се майката.
— Толкова е близко до ума — отбеляза Николай. — Още от момента в банята, когато ни разказаха версията за отвличане на вниманието. Защо иначе полковник Граф доведе сестра Карлота?
— За мен изобщо не е толкова близко до ума — възрази майката.
— Нито за мен — намеси се бащата. — Но така е, когато имаш синове вундеркинди.
— Колко дълго ще продължи? — попита майката. — Кога ще свърши? Кога Бийн отново ще е сред нас?
— Не знам — отвърна Граф.
— Няма откъде да знаем, мамо — каза Бийн. — Най-напред трябва да разберем кой е отвлякъл другите и защо. Едва когато научим откъде идва заплахата, ще преценим дали сме взели достатъчно мерки и да се покажем.
Майка му изведнъж заплака:
— И ти го искаш, така ли, Юлиане?
Бийн я прегърна. Не защото изпитваше нужда, а защото знаеше, че тя се нуждае от този жест. След една година със семейството си все още не беше съвсем усвоил нормалните емоционални реакции, но поне знаеше приблизително какви трябва да бъдат. Е, изпита поне една нормална емоция — почувства се малко гузен, че само симулира чувствата, които майка му очакваше от него, вместо да дойдат от сърцето му. При Бийн обаче тези жестове никога не идваха от сърцето. Твърде късно бе научил този език, за да му идва естествено. Винаги щеше да говори езика на сърцето със смешен чужд акцент.
Истината беше, че макар да обичаше родителите си, нямаше търпение да се усамоти някъде и да се свърже с хората, които биха могли да му дадат информация как да намери приятелите си. Освен Ендър той единствен от Ендъровия джийш беше на свобода. Имаха нужда от него, а вече бе пропилял твърде много време.
Затова прегърна майка си; тя се притисна до него и продължи да плаче. Прегърна и баща си, но за кратко; с Николай допряха юмруците си. Все чужди жестове за Бийн, но родителите му знаеха, че искрено му се иска да им покаже обичта си и ги приемаха като израз на истински чувства.