Выбрать главу

Беше ли го виждала преди? По-скоро не. При все това той ги гледаше, сякаш ги познава. Е, разбира се, ако той беше командирът тук, със сигурност ги е наблюдавал по време на плена им.

Момче командир. Би трябвало да е бил във Военното училище, иначе правителството не би му дало власт на тази крехка възраст. По годините му личеше, че трябва да е бил по същото време като тях. Но тя не си го спомняше. А имаше много, ама много добра памет.

— Не си пънете мозъците — заговори хлапакът. — Не ме познавате, защото влязох във Военното училище по-късно, а след няколко месеца вие отпрашихте за Тактическото. Аз обаче ви познавам. — Ухили се. — А може би има някой, който ме познава? Ще видим, ще прегледам видеозаписа по-късно. Ще потърся блясъка на изненадата в очите ви. Защото ако някой от вас ме познава… би трябвало и аз да знам нещичко за него. Ще си го спомня, дори да съм видял само силуета му, докато се е отдалечавал в мрака, убеден, че съм мъртъв.

Петра веднага се досети кой е. Том Лудата глава им беше разказал — как Бийн е заложил капан на това момче, което познавал от Ротердам, как с други четирима го провесили надолу с главата над една шахта и го накарали да признае за десетина убийства. Оставили го там, дали записа на учителите и им казали къде е. Ахил.

Единственият член на Ендъровия джийш, който е бил с Бийн тогава, бе Том Лудата глава. Бийн никога не говореше за това и никой не любопитстваше. Така в очите им той се бе превърнал в тайнствен образ, идващ от свят, пълен с чудовища като Ахил. Никой не очакваше да срещнат Ахил не в лудница или затвор, а тук, в Русия, заобиколен от войници под негово командване, които да ги държат като затворници.

Когато Ахил прегледа видеозаписите, вероятно щеше да забележи гузния поглед на Том Лудата глава, а след като разказа за себе си, навярно и изражението на останалите издаваше, че го познават. Тя нямаше представа какво означава това, но знаеше, че не е за хубаво. Все пак реши твърдо — нямаше да позволи само Том Лудата глава да си изпати.

— Всички знаем кой си — обади се тя. — Ти си Ахил. И никой не е искал да те убива, както ни разказа Бийн. Изпратили са учителите да те приберат. Да те арестуват и да те върнат на Земята. Да те пратят в лудница, където ти е мястото. Бийн дори ни показа твоя снимка. Ако някой те е познал, сигурно е оттам.

Ахил се обърна към нея и се усмихна:

— Бийн никога не би разказал за това. Никога не би показал снимката ми.

— Значи не познаваш Бийн.

Петра се надяваше всички да си дават сметка, че ако признаят, че знаят от Том Лудата глава, го излагат на опасност. Вероятно смъртна, ако този откачен имаше власт да раздава правосъдие. Бийн не беше тук, затова най-безопасно бе да се позоват на него.

— О, да, голяма дружинка сте. Предавате си тайни сигнали, саботирате плановете, които подготвяте, мислите си, че сме прекалено глупави и няма да забележим. Нима си въобразявахте, че ще ви поверим истински бойни планове, без да ви проверим?

Както обикновено, Петра не можеше да мълчи. Но и не искаше.

— Искаше да видиш кои от нас се чувстват като аутсайдери, за да ги привлечеш на своя страна, така ли? Колко наивно. В Ендъровия джийш няма аутсайдери. Единственият аутсайдер тук си ти.

Всъщност много добре знаеше, че Карн Карби, Шен, Влад и Флай Моло се чувстват като аутсайдери, по различни причини. Тя също. Говореше така само за да ги подтикне да останат солидарни с останалите.

— Сега сигурно ще ни разделиш и ще започнеш да ни обработваш — добави тя. — Прозрачен си, Ахиле, и ти, и плановете ти.

— Не можеш да нараниш гордостта ми, защото нямам. Единствената ми цел е да обединя човечеството под една власт. Русия е единствената държава, единственият народ с достатъчно воля за величие и могъщество, за да го постигне. Тук сте, защото може да се окажете полезни. Ако мислите, че сте достойни, ще ви поканим да участвате. Другите ще останат затворени до края на войната. Най-големите некадърници ще върнем вкъщи, надявам се страните ви да ви използват срещу нас. — Ухили се. — Хайде, не провесвайте така носове. Много добре знаете, че вкъщи щяхте да се побъркате. Дори не познавахте хората, при които са ви пратили. Отделили са ви от тях още когато не сте можели да си избършете задниците, без да си нацапате пръстите. Какво са знаели за вас? Какво знаехте за тях? Че са позволили да тръгнете. Аз нямах семейство, Военното училище означаваше по три редовни хранения на ден. При вас обаче е друго, отнели са ви всичко. Не им дължите нищо. Единственото, лично ваше, е умът ви. Талантът ви. Вие сте призвани да бъдете велики. Спечелихте войната срещу бъгерите вместо тях. А те ви пратиха вкъщи, за да могат родителите ви да продължат да ви отглеждат.