Всички мълчаха. Петра беше сигурна, че и другите изпитват към тези брътвежи същото презрение като нея. Той изобщо не ги познаваше. Никога нямаше да ги раздели. Никога нямаше да ги спечели на своя страна. Те знаеха твърде много за него. И не харесваха да ги държат против волята им.
Той също го знаеше. Очите му го издаваха, заблестяха от гняв, когато си даде сметка, че изпитват към него само омраза.
Поне виждаше нейната омраза, защото се втренчи в нея, приближи се и се усмихна още по-мазно:
— Петра, радвам се да се запознаем. Момичето, което се оказа толкова агресивно, че се наложи да проверят ДНК-то му, за да се уверят, че не е момче.
Петра почувства, че пребледнява. Никой не би трябвало да знае за това. Изследването бе направено по искане на училищните психолози, които решиха, че омразата й към тях е симптом на заболяване, не нормална реакция на глупавите им въпроси. Това изобщо не би трябвало да фигурира в досието й. Но явно някъде имаше документ. С това, разбира се, Ахил им даваше да разберат едно — той знаеше всичко. А като страничен дивидент с репликата си караше другите да се замислят дали Петра също не е чалната.
— Тук сте десет. Само двама от славния отряд ги няма. Ендър Велики — геният, пазителят на светия граал — отпраши нанякъде да създава колония. Когато стигне, ще сме минали петдесетте, а той ще е още дете. Ние ще ковем историята. А той е история.
Ахил се засмя на собствената си шега.
Петра знаеше, че подигравките по адрес на Ендър няма да проработят. Ахил си мислеше, че десетимата също страдат от болни амбиции, също са се стремили да заемат мястото на Ендър и трудно са понесли, че той ги командва. Мислеше си, че всичките изгарят от завист — защото той на тяхно място би се изял отвътре. Но грешеше. Нищо не разбираше. Ендър им липсваше. Те бяха Ендъровият джийш. А този нещастник си въобразяваше, че може да ги сплоти като екип, както бе сторил Ендър.
— Остава Бийн — продължи Ахил. — Най-малкият от вас, пред чиито резултати всички изглеждате като бавноразвиващи се. Той може да ви преподава уроци как да командвате войски — само дето може би няма да разберете нищо, толкова е гениален. Къде може да е? Да липсва на някого?
Никой не проговори. Този път обаче Петра знаеше, че зад мълчанието се крие друго чувство. Някои не обичаха Бийн. Не заради гениалността му, или поне никой не признаваше, че го мрази за това. Дразнеха се, защото винаги смяташе, че знае всичко. Също деликатните моменти на Ерос преди идването на Ендър, когато Бийн на практика беше командир на отряда — някои от тях трудно приемаха заповеди от по-малко момче. Може би тук Ахил налучка правилно.
Само дето никой не се гордееше с тези чувства и излагането им на показ нямаше да ги накара да заобичат Ахил. Разбира се, той може би точно това целеше, да ги накара да се засрамят. Ахил може би бе по-голям хитрец, отколкото предполагаха.
А може би не. Опитите му да манипулира тази група от военни гении бяха толкова жалки, че би имал същия ефект, ако носеше клоунски костюм и пукаше балони, пълни с вода, върху главата си.
— А, да, Бийн. С прискърбие трябва да ви уведомя, че вече не е сред живите.
Том Лудата глава не издържа и заяви:
— Лъжеш.
Ахил се развесели:
— Май си мислиш, че знаеш повече от мен.
— Имаме достъп до мрежата — намеси се Шен. — Щяхме да разберем.
— Не сте работили на компютрите от десет часа снощи. Как можете да знаете какво се е случило, докато сте спали? — Ахил погледна часовника си. — Оп, пардон, прави сте. В момента Бийн е още жив. Остават му още петнайсетина минути. После… бум! Една хубава малка ракетка ще го прасне в креватчето му. Не се наложи да подкупваме гръцките военни, за да ни дадат местонахождението му. Те ни го поднесоха на тепсия.
Сърцето на Петра се сви. Ако Ахил можеше да организира отвличането им, сигурно можеше да уреди и убийството на Бийн. Да убиеш някого винаги бе по-лесно, отколкото да го заловиш жив.
Дали Бийн е забелязал посланието с дракона и е предал информацията? Защото ако загинеше, нямаше кой друг да свърши тази работа.
Тя веднага се засрами, че при новината за смъртта на Бийн първата й мисъл бе за себе си. Това обаче не означаваше, че не я е грижа за другаря им. Просто му имаше толкова голямо доверие, че залагаше всичките си надежди на него. Ако загинеше, надеждите й умираха с него. Не беше непочтено да си го помисли.
Непочтено бе да го каже на глас. Но човек не може да управлява мислите си. Може би Ахил лъжеше. А може би Бийн щеше да оцелее или да се измъкне. Пък дори да загине, навярно вече бе разшифровал посланието. Или пък не? Петра нямаше как да промени нещата.