Единственият й любим предмет беше физическото обучение. Небето над главата й, докато тичаше, игрището пред нея, да може да тича само за удоволствие, да прави гимнастика, без някой да й отчита времето — това беше истински лукс. Физически не би могла да се мери с повечето момичета. На тялото й щеше да му е нужно време, за да се нагоди към по-силното земно привличане, защото въпреки големите усилия, които МФ полагаше, за да поддържа физическата форма на войниците при продължителното пребиваване в космоса, нищо не можеше да те подготви за живот на една планета както самия живот на нея. Петра обаче не се тревожеше, че почти винаги завършва последна в бягането, че не може да прескочи и най-ниското препятствие. Самото физическо натоварване й доставяше удоволствие, а слабостта й даваше цели, към които да се стреми. Скоро щеше да настигне другите. Това бе една от чертите на характера й, заради които попадна във Военното училище — никога не чувстваше нужда да се състезава, защото беше убедена, че когато й се наложи, все ще намери начин да победи.
Така Петра започна новия си живот. За броени седмици усвои перфектно арменски и местния жаргон. Както очакваше, отворените момичета я изоставиха, а след няколко седмици и зубрачките охладняха към нея. Намери приятели сред бунтарките и аутсайдерките и скоро се заобиколи с кръг от доверенички и съконспираторки, които се наричаха „джийш“, на жаргона от Военното училище — близки приятели, тайфа. Не че ги командваше, просто бяха добри другарки, които се подиграваха на гафовете на учителите и другите ученици. Когато от дирекцията я предупредиха, че все повече се безпокоят от близостта й с антисоциалните елементи в училището, тя разбра, че вече е намерила мястото си в Маралик.
Един ден, когато се върна от училище, завари входната врата заключена. Нямаше ключ, защото никой в квартала им не заключваше вратата си. Вътре бебето плачеше. Петра заобиколи отзад и влезе в кухнята. Майка й бе завързана на един стол, със запушена уста и очи, изпълнени с ужас.
Преди Петра да реагира, някой заби спринцовка в ръката й. Тя дори не видя нападателя си. Причерня й и припадна.
Бийн
До: Locke.espinoza@polnet.gov
От: Chamrajnagar%%@ifcom.gov
Тема: Не ме безпокойте повече
Господин Питър Уигин,
Наистина ли си мислехте, че няма начин да разбера истинската ви самоличност? Може да сте авторът на плана „Лок“, който ви създава репутация на миротворец, но в същото време сте частично отговорен за сегашната нестабилност в света, след като безотговорно използвахте псевдонима на сестра си, Демостен. Мотивите ви са ми ясни.
Вашето предложение да наруша неутралитета на Международния флот, за да контролирам децата, изпълнили военния си дълг към нас, е възмутително. Ако смятате да манипулирате общественото мнение, за да ме принудите да го сторя, няма да се поколебая да разкрия, че вие стоите зад псевдонимите Лок и Демостен.
Смених електронния си адрес и предупредих общия ни приятел да не се опитва отново да ви свърже с мен. Единственият отговор, който мога да ви дам, е този: МФ няма да пречи на онези, които се стремят да установят хегемония над други страни и народи — дори на вас.
Изчезването на Петра Арканян от дома й в Армения се превърна в световна новина. Медиите тиражираха обвиненията на арменските власти срещу Турция, Азербайджан и всички други тюркоговорящи страни, които отговаряха с енергични опровержения и контраобвинения. Имаше прочувствени интервюта с майката, единствения свидетел, която беше убедена, че похитителите са били азери.