— Познавам езика, познавам звученето, те отвлякоха момичето ми!
От два дни Бийн беше със семейството си на почивка в Итака, но тук ставаше дума за Петра и той загрижено гледаше емисиите с брат си Николай. Единодушно стигнаха до извода:
— Очевидно е, че похитителите не са от никоя тюркоговоряща страна — обяви Николай пред родителите им.
Бащата, който от дълги години работеше за правителството, се съгласи:
— Да, турците щяха да се постараят да говорят на руски.
— Или на арменски — добави Николай.
— Никой турчин няма да ти говори на арменски — възрази майка му.
Беше права, разбира се, защото никой тюрк не би седнал да учи арменски, а ако някой в тюркоезичните страни говореше този език, никой не би му поверил такава важна задача като отвличането на военен гений.
— Кой е бил тогава? — заразмишлява на глас бащата. — Агенти провокатори, опитващи се да предизвикат война?
— Залагам на арменското правителство — заяви Николай. — За да я сложат начело на войската им.
— Защото да я отвличат, когато могат да я вземат официално? — попита баща им.
— Ако официално й поверят командването, това би означавало открито обявяване на арменските милитаристични планове. Подобно действие би могло да предизвика превантивни действия от страна на съседните Турция и Азербайджан.
В предположението на Николай имаше известна логика, но Бийн бе на друго мнение. Предвиждаше тази опасност още когато надарените с военен талант деца бяха в космоса. Тогава основната заплаха идваше от полемарха и Бийн писа анонимно до двама изтъкнати общественици, Лок и Демостен, с молба да върнат всички деца от Военното училище на Земята, за да не бъдат заловени или убити от войските на полемарха във Войната на Лигата. Предупреждението намери отзвук, но сега, след края на войната, твърде много правителства мислеха и действаха безотговорно, сякаш на света бе постигнат траен мир, а не временно прекратяване на огъня. Бийн още държеше на мнението си. Зад опита за преврат на полемарха във Войната на Лигата стоеше Русия, затова най-вероятно точно тази страна бе поръчала отвличането на Петра Арканян.
Бийн обаче не разполагаше с доказателства за това и нямаше откъде да намери — вече нямаше достъп до компютърната мрежа на флота. Затова запази скептицизма за себе си и се пошегува:
— Не знам, Николай. Това отвличане още повече дестабилизира обстановката, логично е. Ако е била отвлечена от собственото си правителство, би трябвало то наистина, ама наистина да има нужда от нея, за да постъпи толкова глупаво.
— Ако не е някой пълен тъпак, кой го е направил? — вметна баща им.
— Някой достатъчно амбициозен, за да започне война, и достатъчно умен, за да си даде сметка, че се нуждае от гениален командир — отвърна Бийн. — И достатъчно голям, достатъчно невзрачен или достатъчно отдалечен от Армения, за да не се интересува от последствията от отвличането. Всъщност съм готов да се обзаложа, че който и да го е направил, сигурно идеално му изнася в Кавказ да избухне война.
— Значи мислиш, че е някоя голяма и могъща страна наблизо, така ли? — уточни баща му.
Близо до Армения имаше само една голяма и могъща страна.
— Възможно е, но няма как да се докаже. Ако някой иска Петра за главнокомандващ, вероятно се стреми да всее хаос в света. В хаоса всеки може да изплува на върха. Могат да се замесят достатъчно страни, които ще воюват всяка срещу всяка.
След като го изрече, Бийн започна да си вярва. Това, че Русия бе най-агресивната страна преди войната, не означаваше, че и други държави няма да се включат в играта.
— В света на хаоса войската с най-добрия главнокомандващ ще победи — отбеляза Николай.
— Ако търсим виновниците, да погледнем страната, която говори най-много за мир и разбирателство — размишляваше на глас Бийн.
— Това е твърде цинично — отбеляза Николай. — Понякога хората, които говорят за мир и разбирателство, искрено се стремят към това.
— Отвори си очите. Държавите, които предлагат да играят ролята на посредници, се стремят да управляват света. Това просто е поредният ход в играта.
Баща им се засмя:
— Не бъди много сигурен в това. Повечето държави, които предлагат да посредничат, се стремят да възвърнат предишни позиции и да получат ново влияние. Франция. Америка. Япония. Винаги се месят, защото са имали това влияние, но не осъзнават, че вече са го загубили.