— Може би не е нашата къща — измърмори Николай.
— По-добре да не проверяваме — отбеляза Бийн.
Затичаха се, но изчакваха майка си, която си беше одрала едното коляно и навехнала другото при падането и накуцваше.
— Не ме чакайте — извика.
— Майко, ако отвлекат теб, все едно отвличат нас — каза Николай, — защото ще направим всичко, за да те освободим.
— Нас няма да искат да отвлекат — отбеляза Бийн. — Петра са я взели, за да я използват. Нас искат да ни убият.
— Не — ахна майка им.
— Прав е — намеси се бащата. — Никой не взривява къща, ако иска да отвлече обитателите й.
— Не сме сигурни, че беше нашата!
— Майко — търпеливо обясни Бийн, — това е основен стратегически похват. Ако не можеш да контролираш вражеските ресурси, трябва да ги унищожиш.
— Какъв враг? Гърция няма врагове!
— Когато някой иска да завладее света, всички му стават врагове — отбеляза Николай.
— Трябва да тичаме по-бързо — заяви майка им.
Така и направиха.
Докато тичаха, Бийн си спомни думите на майка си. Николай, разбира се, беше прав, но Бийн не можеше да не се замисли: „Гърция може да няма врагове, но аз имам. Някъде на тази планета Ахил е жив. Би трябвало да е затворен, под стража, защото е побъркан, защото е убил толкова много хора. Граф обеща, че никога няма да излезе на свобода. Но Граф бе изправен пред военен съд — оправдаха го, наистина, но напусна армията. Сега е министър на колонизацията и няма власт да спази обещанието си. А Ахил има едно заветно желание — да ме убие.“
Отвличането на Петра бе съвсем в стила на Ахил. Ако имаше власт да го постигне — ако някое правителство или групировка му помагаше — тогава много лесно можеше да изпрати същите хора да убият Бийн.
Дали не би пожелал да присъства лично?
Вероятно не. Ахил не беше садист. Убиваше, когато се наложеше, но никога не би се изложил на опасност. Предпочиташе да убива от разстояние. Да използва чужди ръце за мръсната работа.
Кой друг би могъл да желае смъртта на Бийн? Всеки друг враг би се стремил да го залови. След процеса срещу Граф успехът му във Военното училище стана публично достояние. Военните по целия свят знаеха, че това е детето, което превъзхожда Ендър в много отношения. Много биха пожелали да им служи. И много биха се страхували от него, ако се изправи срещу тях. Всеки можеше да реши да го убие, ако осъзнае, че не може да го притежава. Преди това обаче щяха да се опитат да го привлекат на своя страна. Само Ахил искаше да го убие на всяка цена.
Бийн не сподели тези мисли с близките си. Страхът му от Ахил изглеждаше чиста параноя. Сам не знаеше дали да си вярва. При все това, докато бягаше със семейството си, той все повече се убеждаваше, че зад похитителите на Петра стои Ахил.
Чуха бръмченето на хеликоптерите, преди да ги видят, и Николай реагира мигновено.
— Към сушата! — изкрещя.
Затичаха се към най-близкото дървено стълбище, водещо нагоре през скалите.
Не бяха изминали и половината път, когато хеликоптерите се появиха. Нямаше смисъл да се опитват да се крият. Едната машина се приземи на плажа, другата — горе.
— Надолу е по-лесно, отколкото нагоре — извика баща им. — Пък и хеликоптерите са с гръцки военни гербове.
На Бийн му хрумна, че понеже Гърция бе в новия Варшавски договор, гръцките военни можеха да действат по нареждане на руснаците. Но го спести.
Мълчаливо слязоха на плажа. Изпитваха смесени чувства на надежда, отчаяние и страх.
От хеликоптера изскочиха войници с гръцки униформи.
— Поне не се представят за турци — отбеляза Николай.
— Откъде може гръцката армия да е разбрала, за да дойде да ни спаси? — недоумяваше майка им. — Взривът стана само преди няколко минути.
Скоро научиха отговора. Един полковник, когото баща им бегло познаваше, се приближи и им отдаде чест. Не, отдаде част на Бийн, като на ветеран от Войната с формиките.
— Нося ви поздрави от генерал Тракос. Щеше да дойде лично, но когато получихме предупреждението, трябваше да действаме светкавично.
— Полковник Деканос, смятаме, че синовете ни са в опасност — рече баща им.
— Осъзнахме го в момента, когато получихме вестта за отвличането на Петра Арканян. Но ви нямаше у дома и ни трябваха няколко часа, докато ви локализираме.
— Чухме взрив — отбеляза майка им.
— Ако бяхте в къщата, щяхте да сте мъртви като хората от съседните постройки — обясни Деканос. — Армията отцепи района. Петнайсет хеликоптера бяха изпратени да ви търсят. Надявахме се, че сте живи… или ако не, поне да заловим престъпниците. Вече докладвахме в Атина, че сте живи и здрави.
— Заглушаваха сигнала на мобилния телефон — обяви бащата.