— Който и да стои зад това, организацията му е желязна. Броени часове след похищението над Петра Арканян са били отвлечени още девет деца.
— Кои? — попита Бийн.
— Още не знаем имена. Само броя им.
— Има ли убити?
— Не. Поне нямаме такива данни.
— Защо тогава са взривили къщата? — поинтересува се майка им.
— Ако знаехме защо, щяхме да знаем кой — отвърна Деканос. — Или обратното.
Седнаха и закопчаха коланите си. Хеликоптерът се издигна — но не твърде високо. Другите машини се подредиха около и над тях. Летящ ескорт.
— На сушата войниците ни продължават да издирват нападателите — обясни Деканос. — Но сигурността ви е главният ни приоритет.
— Благодарни сме ви — измърмори майка им.
Бийн обаче не беше толкова поласкан. Разбира се, че гръцките военни щяха да ги защитават. Каквото и да правеха обаче, нямаше как да ги скрият от гръцкото правителство. А то участваше в управлявания от руснаците Варшавски договор вече от няколко поколения, още преди войните с формиките. Така Ахил — ако виновникът беше той, ако работеше за руснаците, ако, ако… можеше да ги открие. Бийн знаеше, че не е достатъчно да му осигурят охрана. Трябваше да се скрие толкова добре, че никое правителство да не може да го открие, само той да знае къде е.
За съжаление той не само бе още дете, ами и знаменито дете. Толкова млад и известен хлапак бе почти невъзможно да остане незабелязан където и да е по света. Имаше нужда от помощ. Ето защо засега не му оставаше друго, освен да приеме закрилата на военните и да се надява, че ще успее да се измъкне, преди Ахил да го открие.
Ако врагът беше Ахил.
Послание в бутилка
До: Carlotta.agapeе@vatican.net/orders/sisters/ind
От: Graff.pilgrimage@colmin.gov
Тема: Опасност
Не знам къде сте и това е хубаво, защото смятам, че сте в голяма опасност и колкото по-трудно ви открия, толкова по-добре.
Тъй като вече не съм в МФ, не съм в течение на събитията там, но от новините научих за отвличането на повечето деца, които служеха в Командната школа. Това би могло да е дело на всеки. Има предостатъчно държави и групировки, способни да замислят и изпълнят този план. Трябва да знаете, че само за едно от тези деца не е имало опит за отвличане. От един приятел научих, че вилата в Итака, където са почивали Бийн и семейството му, е била взривена с толкова мощен експлозив, че околните постройки също са били попилени, а обитателите им — загинали. Бийн и близките му са се спасили и сега са под охрана от гръцките военни. Ало беше тайна, атентаторите навярно щяха да си помислят, че са успели, но като повечето правителства гръцкото пропуска информация като сито. Убийците сигурно вече знаят по-добре от мен къде се намира Бийн.
Има само един човек на Земята, който иска смъртта на Бийн.
Това означава, че хората, които измъкнаха Ахил от лудницата, не просто го използват — той диктува или поне влияе върху решенията им, за да постигне личните си цели. Вие сте в опасност. Бийн — в още по-голяма. Трябва да се скрие много добре, а не може да го направи сам. За да бъдете предпазени, единственото решение е двамата да се махнете от планетата. След броени месеци ще тръгнат първите ни колонизаторски кораби. Ако само аз знам истинската ви самоличност, ще останете в безопасност до излитането. Но час по-скоро трябва да измъкнем Бийн от Гърция. Ще ми сътрудничите ли?
Не казвайте къде сте. По-късно ще се разберем как да се срещнем.
За глупачка ли я смятаха?
Половин час й беше достатъчен, за да разбере, че не са турци. Не че имаше някакви познания по езика, но докато бърбореха, все изпускаха по някоя руска дума. Тя не знаеше и руски, само няколко заемки в арменския. Азерите също имаха такива заемки. Въпросът беше там, че когато руска дума влезе в арменския, тя се произнася с арменски акцент. Тия смешници звучаха съвсем като руснаци. Трябваше да си гибон в училище за бавноразвиващи се, за да не усетиш, че само се преструват на тюрки.
Когато реши, че е научила достатъчно, доколкото можеше със затворени очи и само от слушане, Петра заговори на общофлотски:
— Прекосихме ли вече Кавказ? Пишка ми се.
Някой изруга.
— Искам да пикая — настоя тя.
Отвори очи и примигна. Лежеше на пода на някаква сухопътна машина. Понечи да седне.
Някой я притисна с крак.
— О, много е умно да не се показвам, докато пътуваме към летището, но как ще ме прехвърлите в самолета, без да ви видят? Искате да изляза и да се кача сама, да се държа, сякаш нищо не се е случило, така ли?
— Ще се държиш, както ти кажем, или ще те убием — изсъска мъжът, който я беше блъснал.
— Ако имахте заповеди да ме убиете, щяхте да го направите още в Маралик.