А що се отнася до стратегическата й стойност, позволи ми да не се съглася с теб. Помисли си: създали са си напълно сигурна база. И безупречно прикритие. Всичко останало настрана, тази база прекрасно би могла да се използва за обучение. Не вярвам да са я ползвали много, но винаги им е била подръка. Ползата от Гамаюн е подобна на тази от нашите балистични ракети — потенциална. Те могат да стоят с години в прерията, но това не значи, че са безполезни. Когато ти потрябват, те са на мястото си.
— Е, Кондора ликвидира всичко.
— Да — отговори Възрастния. — Нашият Малкълм направи нещо забележително. Кондор и Гамаюн. Най-накрая разбрахме какво означава тази дума. Гамаюн е руско митично крилато същество, не съвсем птица и не съвсем животно. То може да предсказва бъдещето и помага предсказанията му да се сбъдват. Това същество присъства в руската поезия и живопис, нещо като олицетворение на злото начало. От руска гледна точка, това наименование е било съвсем подходящо за тази малка подмолна операция в Монтана. И ако не беше нашия Кондор, Гамаюн все още щеше да живее.
Любопитно, нали? Кондора беше едновременно най-важният и най-маловажният фактор в цялата операция. Нещо като катализатор. Без него нещата нямаше да се развият така и все пак ролята му беше съвсем малка. Като герой в пиеса, класически, непрекъснато допускащ гафове шпионин, нещо като двамата глупаци на Шекспир — Розенкранц и Гилденстерн, — които напълно биха променили живота на Хамлет, ако бяха изпълнили задачите си както трябва. Ние качихме Кондора на сцената като някакъв почти ненужен, самоцелен реквизит, но в края на представлението този реквизит засенчи цялата пиеса. В известен смисъл по-важно беше съществуването му, а не действията му. Нашият реквизит предизвиква появата на китайците и те продължават пиесата, наистина, значително променяйки нашия сюжет, но достигайки в края на краищата до същия финал. Удивен съм, че успя да задвижи всичко това и да се измъкне жив. За разлика от Розенкранц и Гилденщерн той имаше късмет — ако китаецът не се нуждаеше от него, щяхме да намерим нашия Кондор с дупка вместо око.
Възрастният мъж замълча, наклони глава и продължи, сякаш говореше на себе си:
— Чудя се до каква степен китаецът ще информира руснаците за нашето момче. Ужасно е, че нашият перспективен агент може да загуби защитната си сянка заради светлината, хвърлена от него.
— Как е Малкълм? — прекъсна го Кевин.
Възрастния се намръщи.
— На пръв поглед всичко е наред, но е много замислен. Доктор Лофтс е оптимистично настроен. Според него причината е отчасти увлечението му по китайката и отчасти смъртта на всичките онези хора. Но не смята, че сме изгубили Кондора. Поне засега.
А как си ти? Изглеждаш отпочинал. Знам че току-що си се върнал. Карл ми каза, че си имал нещо, което не си искал да покажеш на него. Той е много обиден. Изпратих го по работа до Пентагона.
Кевин се усмихна и подаде на Възрастния дълъг лист хартия.
— Това получихме току-що. Нямахме големи проблеми с тримата местни служители, на които трябваше да кажем — патоанатома, шерифа и лекаря. Глухият старец Гордън ни създаде проблеми, но му предложихме пари и призовахме патриотизма му. Но и без това малко хора биха му повярвали, ако се разприказва. Някои от хората във военновъздушната база трябва да бъдат наблюдавани, но това не е проблем. Дори разбрахме кой е „любовникът“ на китайката.
Възрастния пое листа и зачете:
УИТЛАШ, Монтана. Камион, превозващ силно експлозивен газ пропан, е загубил управление тази сутрин и се е врязал във фермерска къща, като е причинил смъртта на шест от седемте жители на това малко селище и на гостуващ роднина.
Спирачките на камиона, собственост на самостоятелния търговец на петролни продукти Лон Шонеси, изглежда, са отказали и след четиридесетметрово хлъзгане по единствената улица на селището е преминал през оградата и е връхлетял върху къщата на Нийл и Фран Робинсън.
Според местния шериф Джон Дибърн камионът се е врязал в кухнята, където седем души са се хранели. Макар че няма свидетели на катастрофата, възрастният Ефраим Гордън — единственият останал жител на селището, живеещ в другия му край казва, че е чул сблъсъка и е излязъл от дома си в момента, в който пропанът е експлодирал. Той твърди, че след взрива в къщата не е имало признаци на живот.
Възрастният мъж се усмихна на Кевин. — В края на краищата — каза той на Кевин — всичко мина доста добре, нали?