Възрастният кимна едва забележимо, докато генералът овладя дишането си. Нищо, помисли си той, копелето няма да каже нищо.
— Е — продължи той след малко, с небрежен тон, — няма да ви занимавам с подробности, ако решите да се заемете, можете да се запознаете с това тук. — Генералът бръкна в чантата си и извади една папка. За тяхно щастие, хората му бяха успели да напишат окончателния доклад пет минути преди да тръгне за срещата. — Позволете ми само да ви ориентирам в по-едрите неща. Както знаете, моят отдел от военновъздушното разузнаване е доста потаен. Директорът много често дори не се занимава с моите работи. Просто ги оставя на мен. В разумни граници, разбира се.
Преди около две седмици, по-точно на дванадесети, един от най-добрите ми хора в Европа, капитан Доналд Паркинс, изпратил на водещия си офицер съобщение, в което казва, че ще отиде да провери нещо, което дочул за нашите ракети „Минитмън“ в някакъв бар. За нещастие, в съобщението не е написал какво точно е това нещо. Само споменава, че е свързано с местоположението им. Също така не е казал къде го е дочул и от кого. Тъй като по това време базата му е била в Лондон, можем да предположим, че е станало там или поне някъде наблизо.
На тринадесети водещият офицер се опитал да намери Паркинс. Без успех. Предположил, че е по следата и скоро ще се обади. Три дни по-късно той се обезпокоил, обявил го за изчезнал, претърсил жилището му, след което ни уведоми тук, във Вашингтон. Бях много разтревожен. После не чухме нищо за или от Паркинс.
Вчера рано сутринта, или по-скоро късно предната нощ, той се появи отново. Преди да продължа, мога ли да си налея още малко кафе? И бихте ли ми казали какво знаете за нашата ракетна система „Минитмън“?
Възрастният човек кимна елегантно към каничката и отговори:
— О, доста общи неща, достатъчно подробности, за да мога да проведа интелигентен разговор. Защо не ми кажеш нещата, отнасящи се специално до твоя проблем?
Генералът не беше готов да продължи разговора толкова скоро. Едва не разля кафето, когато остави каничката. Кучият му син!
— Е — каза той дружелюбно, — в основни линии нещата стоят така. Ракетите са разположени в Монтана, в двете Дакоти, има и няколко секретни автоматични силоза без персонал. Също така има подземни пунктове за изстрелване и контрол, а за всяка група ракети отговаря голяма надземна военновъздушна база. Всички силози са оградени с телени мрежи, в горния край на които има бодлива тел. Всичко, което е важно, се намира под земята, запечатано с бетонни плочи. Ако се наложи да изстреляме ракета, трябва най-напред да взривим тези плочи. На повърхността излизат вентилационни шахти, кабелите на видеокамерите за контрол, на осветлението, но, общо взето, над земята в оградените места няма кой знае какво. Нощем цялата площ се осветява от прожектори. Фермерите говорят, че било призрачно, когато минават вечер с колите си и изведнъж попаднат на тези ярко осветени райони.
Охраната на тези пиленца е сериозна, наистина сериозна. Освен телевизионните камери навсякъде са монтирани и сеизмографи, така че в надземните центрове веднага научават, ако нещо се разхожда близо или вътре в ограденото пространство. Ужасни проблеми имаме, докато обучим операторите на тези сеизмографи да правят разлика между койот и човек, но след известно време стават наистина добри. Освен това специални моторизирани патрули посещават местата без определен график, а на по-малко от двадесет и пет минути път от всяко от тях има въоръжени хеликоптерни екипажи, които дежурят непрекъснато. И отгоре на всичкото това имаме някои хитри изобретения, които да ангажират вниманието на евентуалните саботьори достатъчно дълго, за да могат да дойдат хеликоптерите. Ето това е положението.
— Да, разбирам — отговори възрастният човек и леко се намръщи. — Макар че не мога да схвана връзката с изчезналия агент.
Генералът леко почервеня и отвърна:
— Аз също не мога, но преди малко повече от тридесет часа той се появи в центъра на една такава ракетна площадка в Северна Монтана. Мъртъв.
Възрастният повдигна вежди, но не каза нищо.
— Най-напред са го засекли, когато е прескачал оградата. Това е възбудило всички възможни алармени инсталации в контролния център, откъдето са уведомили военновъздушната база „Малмстром“, недалеч от Грейт Фолс — единствения прилично голям град наоколо. Случайно точно тогава два хеликоптера на базата извършвали нощни патрулни полети недалеч на юг от площадката. Самата база е на деветдесет мили от мястото. Докато пристигнали хеликоптерите, момчетата наблюдавали моя човек на телевизионните монитори. Сметнали че или е пиян, или е ученик, който си прави лоша шега. Започнал да удря с ръце една от вентилационните тръби, после паднал. Изображението не било много добро, така че не разбрали какво точно се случило. Освен това камерите не могат да оглеждат околността. Останал да лежи, докато дошли хеликоптерите.