2
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Добре, къде искаш да се срещнем?
-
Просто ще те изчакам вътре.
-
Магазина не затавя преди девет. Това е доста време.
-
Топло е и е уютно, – каза. – Нямам нищо против да изчакам няколко часа.
-
Добре – изтрелях.
Завъртях се на пети и се втурнах в сградата, раздразнена, че заради снега, не можех в
действителност да направя сцена. Докато сърдито събличах якето и ботушите си, започнах да
обмислям план „Б”. И разбира се, мислите как да се отърва най-лесно от Даниел, ме накараха
да си мисля за него. Действията ми спраха рязко.
Защо емоциите му не ме достигаха? Беше ли защото той няма такива? Да не би да е психопат?
Социопат? Лишен от чувства?
Никога до сега не бях срещала шифтър, чиито емоции да не ми налетят. Бях магнит за всичко,
което изпитват. Тогава защо не и тези на Даниел?
Неспособността да възприема емоциите му трябваше да ме накара да се чувствам по-добре, но
вместо това ме уплаши. Това не бе никак естествено. Какво не му бе наред?
Или може би промяната бе в мен? С идването на пълнолунието, губих ли способностите си за
съпричатие? Изгелждаха по-силни от всякога през последните седмици. Тогава защо сега бяха
изчезнали?
Всичко бе толкова странно, но в действителност нямах време да обмисля всички варианти и
последици. Трябваше да се върна обратно на работа. Спрях при склада и грабнах един
найлонов плик, пълен с картонени чаши и капаци.
Когато се върнах обратно на бара, Лиса ме погледна объркано.
-
Защо се забави толкова дълго? Какво прави? Изгуби нещо?
Почти отговорих Не, намерих, но казах.
-
Взех си кратка почивка.
След като наредих чашите върху полицата, за по-лесен достъп, се врънах на мястото си на
тезгяха. В средата на магазина имаше огромна каменна камина, която бе открита и от четирите
страни. Зоните на масите бяха наредени около нея. Видях как Даниел се настанява на голям,
удобен стол, след това се обърна за да мога отново да бъда в полезрението му.
-
Секси момчето го нямаше, докато и ти не беше тук – прошепна Лиса. – Има ли нещо, което
не ми казваш?
-
Оказа се, че го познавам.
-
Как можеш да забравиш сладкишче като това? Как е името му?
3
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Даниел.
-
Дет.* Имам нужда от дет.
Би трябвало да съм гледала като елен пред фарове, защото завъртя очи и повтори.
-
Детайли. Искам още детайли. Заклевам се, че понякога си мисля, че си отгледана в
пещера.
Почти.
-
По-късно ще ти обясня всичко – казах к, знаейки че няма да го направя.
Започнах да поемам поръчките, но през цялото време усещах погледа на Даниел върху мен.
Как можеше да стои толкова застинал, да чака толкова търпеливо? И все пак имаше още нещо
зад това търпение, изглеждаше сякаш стои на щрек, напълно наясно със случващото се около
него, готов да реагира веднага.
Шифтърите имат част от животинските способности. Когато можеш да се трансформираш във
вълк, въчите предимства никога не са надалеч от теб. Имаш манталитета на вълк. Алфа,
доминиращ, подчинен. Това е нашата естествена подредба. Ние се свързваме един с друг до
живот, движим се в групи. Но седейки тук, Даниел създаваше впечатлението на единак.
Това ме караше да желая да се свържа с него, защото винаги съм се чувствала самотна около
собствения си вид. Шифтърите не се чувстват комфортно около някой, който знае всичките им
емоции. Само с хората се чувствах добре – но дори тогава, това не бе мястото на което
принадлежа. Те никога не биха приели някого, който може да се превъплъщава. Нямаше
място, на което истински да принадлежа. Стоях между два свята: този, които ми носи
спокойстивие и онзи, който бележи съдбата ми с опасност.
Но Даниел принадлежеше на света на шифтърите. Дали се чувстваше самотен само докато е
около статисти? Не изглеждаше сякаш му е неудобно, точно обратно – бе напълно отпуснат. Но
въпреки това оставаше сам.
Знаех толкова малко за него, и не мога да отрека, че съм очарована. Но осъзнах, че това
очарование е опасно.
-
Когато те последва, остави чашата си горещ шоколад в ъгъла и тя изтина – каза Лиса,
държейки нова чаша – направих му нова. Искаш ли да му го занесеш?
Добре, опитите к за сватосване започнаха да стават малко досадни. Зная, че ми мисли доброто, но по колко начина трябва да кажа, че не съм заинтересована от Даниел.