-
Не. Ако я иска, ще дойде да си я вземе.
-
Ти наистина не го харесваш. Какво е направил?
__________________________________________________________________________________
(* deets – details, англ. съкращение)
4
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Дойде тук.
-
Добре, в това няма никакъв смисъл. Той е готин. Да дойде тук е нещо чудесно.
-
Занеси му шоколада. – сопнах се – нещо, което никога до сега не съм правила в Атина.
Изживявала съм чуждия гняв, никога не ми е било удобно, затова винаги съм се стараела
да съм възможно най-спокойна с хората около мен.
Очите на Лиса нараснаха, но след това повдигна рамене и се насочи към ъгъла, към Даниел.
Той к се усмихна. Тя седна на масичката за кафе близо до него и се зачудих дали и нейните
колена са поддали.
Раздразни ме факта, че може да се почувства разколебана под чара му. Тази мисъл ме караше
да бъда груба.Ревнувах ли, защото тя проявява такъв интерес към него?
Всъщност интересът к към него може да бъде нещо добро. Може би тя би могла да го разсея,
но когато погледа му се премести към мен, осъзнах, че нямаше да го заблудя.
-
Хей, някой ще ме обслужи ли тук?
Преместих вниманието си на момче, което имаше ужасяващо слънчево изгаряне. Хората
винаги подценяват какво може да направи слънцето с кожата им през зимата. Мислеха си, че
могат да изгорят само ако навън е топло.
-
Извинявай – казах му. – Какво ще желаеш?
Тъмнината се спусна дълго преди да започнем да затваряме. Спайк излезе от офиса си и
включи светлиния сигнал, който показваше на хората, че вече е време да си тръгват.
Спайк е едно голямо противотечие. С обръсната глава и татуировки на врата и ръцете си, не
изглеждаше от типа хора, които биха могли да изхранват само от продаването на горещи
напитки.
Когато всички си тръгнаха, с изключение на Даниел, Спайк отиде при него.
-
Съжалявам, приятел, но затворихме.
-
Чакам Хейдън – отговори му.
Спайк погледна към мен и знаех, че само ако поклатех глава щеше да ескортира Даниел до
вратата. Или поне би опитал. Имах чувството, че въпреки масивния размер на Спайк, Даниел би
могъл да срита задника му. Така че кимнах.
-
Браво, приятелко – изписка Лиса и удари ханша си в моя.
Почувствах как бузите ми се изчервяват от смущение, затова обърнах вниманието си към
избърсването на тезгяха. Съвсем ясно долавях, че Даниел крачи към мен.
-
Кажи ми какво мога да направя, за да свършиш по-бързо.
5
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Нямах никакво желание да си тръгна с него, но и не бях голям фен на почистването. Избрах по-
малката от двете злини и му подхвърлих влажната кърпа.
-
Избърши всички маси и качи столовете върху тях.
С помоща на Даниел, свършихме процедурата си за рекордно кратно време. По-скоро
отколкото ми харесваше вече бях напълно облечена и излизах през задната врата заедно с
всички останали.
-
Не забравяй, че е трепетния четвъртък. Ще се видим по-късно в „Извън границите” каза
Лиса с намигване и аз се ухилих преди да поведе другите надалеч.
-
Трепетния четвъртък? – попита Даниел, а тъмните му вежди се повдигнаха.
-
Да, Лиса има име за всеки ден от седмицата. Маниакалния понеделник, ужасяващия
вторник, греховната сряда. Схвана идеята.
-
Съжалявам, че изпуснах греховната сряда.
Беше трудно да останеш недоволен с момче, което може да се усмихне като Даниел, но устоях
на изкушението да отвърна на усмивката му и дори успях да преместя поглед.
-
От колко време си тук?
-
Пристигнах тази сутрин. Разкажи ми за „Извън границите”
-
Няма много за казване. Това е клуб. „Извън границите” е ски термин, използван за зоните
където е забранено да се да се ходи на ски... Предполага се, че е място за бунтовниците.
-
А ти бунтовник ли си?
-
И аз си имам моите моменти – казах, леко обидена от въпроса, който ми бе задал. В края
на краищата, аз избягах, нали?
-
Забелязах бургер ресторант – между другото, удобно наименуван „Бургър плейс”*– в края
на улицата – каза Даниел, докато заобикаляхме сградата, връщайки се обратно в главната
част на курорта – може да си намерим местенце вътре.
-
Аз съм вегитарианка.