Той обърна глава към мен и зелените му очи се впиха в моите, сякаш проверяваше дали се
шегувам. Или очакваше да излъжа.
- Яла съм там и преди, – казах му. – Имат чудесен сандвич със сирене, така че няма проблеми.
- Никога преди не съм чувал за шифтър, който е вегитарианец.
- Е, аз не съм обикновен шифтър.
- И на мен така ми казаха.
__________________________________________________________________________________
(* - букв. пр.: място за бургери)
6
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Извъртях очи, чудейки се какво точно останалите Тъмни Пазители знаят за моите способности.
- Предпочитам да съм нормална.
Не можах да скрия копнежа в гласа си. Може би това бе причината, заради която не говорихме
докато вървяхме надолу по улицата. Или може би той се опитваше да ме разбере точно както и
аз, опитвайки се да разгадая защо тази стена съществуваща помежду ни разделяща неговите от
моите емоции.
Старейшините бяха способни да задържат емоците си заради мен, но те бяха старейшини. Те
могат да правят доста неща. Те се опитаха да ме научат да блокирам емоциите идващи към
мен, но не постигнах никакъв успех в това начинание. Чудех се дали бяха дали на Даниел
няколко урока за това как да сдържа емоциите си и в крайна сметка той е успял чудесно да се
усъвършенства. Понякога в училище учителите обясняваха по няколко пъти едно и също
понятие и аз не успявах да го разбера, но учениците стоящи до мен успяваха да го научат и
успяваха да го обяснят – внезапно всичко доби смисъл. Чудех се дали това бе причината точно
той да бъде тук. Може би може да обясни как да блокирам чувствата с изрази, които лесно бих
могла да разбера. Ако Даниел може да блокира емоциите си, може ли и аз да го направя – но в
обратна линия. Той пазеше емоциите си в себе си. Можех ли да направя като него, само че да
запазя емоциите извън себе си?
- Какво знаеш за мен? – попитах.
Седяхме един срещу друг в ъгъла на заведението. Реших да си поръчам градинска салата
вместо сандвич със сирене. Той си поръча двоен чийзбургер с лукови кръгчета. Запушените
артерии не са проблем за нас, когато се преобразуваме, тялото ни лекува всички болести,
включително и последици от яденето на нездравословна храна.
- Зная, че си надарена, – каза.
Намушках една зелка.
- Това не е дарба.
Отхапвайки хапка от бургера си, той ме изучава за момент. След това преглътна и каза.
- Да, мога да видя как може да не е.
Аз не исках да го харесва, но неговата съпричасност бе друго ново изживяване за мен. Той
звучеше сякаш наистина разбираше какъв товар нося. Естествено никой друг в училище не
знаеше, че имам способности, защото не можех да навляза в емоциите им и ми изглеждаше
безсмислено да обяснявам това, което не можех да им демонстрирам.
Те всички бяха статисти. Със сигурност не можех да им обясня какво е шифтър, това би довело
до други усложнения.
7
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Така, че в училище бях напълно нормална.
- Това е причината да потърся място, където има само статисти. Техните емоции не ме достигат.
Всичко, с което трябва да се справям са собствените ми емоции. – той не каза нищо, затова
продължих. – Твоите емоции също не ме достигат. Как го правиш? Как ги изключваш?
Старейшините ли те научиха да ги задържаш?
- Не, те не са ме учили на нищо и до колкото знам не правя нищо, което да изключва емоциите
ми.
Вгледах се в него недоверчиво.
- Но аз не усещам нищо, от това което преминава през теб. Твоите емоции не ме достигат –
въобще. Никога не съм била около шифтър, чиито емоции не се сливат с моите.
- А знаеш ли какво си мисля?
Поклатих глава. Това бе толкова трудно за обяснение.
- Не нахлувам във мислите на хората. Мога дамо да усетя емоциите им: страх, гняв, срам,
приемане, похот –
- Похот? – той ме прекъсна – Това трябва да е неудобно. Така, че ако някое момче е
привлечено от някое момиче или обратната –
- Не знам към кого е насочена похотта им – срязох го. Благодаря на бога за това, но ако те са
във вихара на страстта си... може да е непоносимо и такова нахлуване в личния живот. –
Защото отново, аз не знам техните мисли. То е като... как да го обясня? Топка енергия. Не,
воден балон. Удря се в мен и ме мокри, така че го изживявам сякаш е част от мен. Всички
физични реакции, които това тяло има, когато е уплашено, разтревожено или влюбено... тялото