така, като че да ме докосва бе най-естественото нещо на света за него. Защо се чувстваше
толкова добре около мен, докато на мен ми бе толкова неудобно около него? Никога преди не
бях флиртувала с момче. Бях наблюдавала Лиса, бях взела няколко съвета, но никога не ги бях
изпробвала. Колкото и да исках да го направя с Даниел, знаех че той е тук на мисия да ме
заведе обратно в Уолфорд. Не исках да попадам под обаянието му. Дръпнах погледа си от
неговия.
- Мисля, че се занасяш с мен.
Той задържа ръката си където беше, но сега пръстите му не докосваха нищо друго освен
въздуха, погледа му обходи бавно лицето ми.
- Сигурно е трудно да бъдеш себе си.
- Ти си цар на подценяването.
Той се облегна назад бавно.
- Знам какво чувстваш към мен. Гняв. Недоволство. Не си добра в прикриването. Но аз съм
просто пратеник, Хейдън.
- Не, не си. Ти си ловец на глави – отново се наведох напред, искайки той да види очаянието в
кафевите ми очи. – Защо просто не се върнеш и не им кажеш, че не можеш да ме намериш?
- Защото преди три дни ти навърши седемнадесет. Честин рожден ден, между другото. А след
девед дни твоята пълна луна ще се претъркули по небето и ти ще преминеш през първата си
трансформация. Знаеш, че жените шифъри рискуват да умрат ако се опитат да я преминат без
мъжки. Освен това има и жътвар. Не можеш да се срещнеш сама с това.
10
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
- Трябва да бъда сама, – настоях. – Жътваря прибира душата в момента на преобразуването. За
да ме направлява през нея, мъжкия трябва да се трансформира в абсолютно същия момент
като мен – и бам! – плеснах с длан по масата за акцент, не че това мое действие го стресна.
Очите му не се разшириха много в изненада. – Жътваря има и двама ни.
Той доби отново това спокойствие, което съм виждала и преди. Имаше само едно движение:
бавно премигване.
- Виждаш ли сега? – попитах. – Разбираш ли?
- Старейшините настояват да те върна обратно. Обясни на тях какво мислиш, че ще се случи.
- Ще бъде по-добре ако остана тук, където има само статисти. Има шанс жътваря да не ме
открие тук. Изучавах процеса на трансформция както е описан в древния текст. Наистина
мисля, че ще успея да премина през физическата болка.
- Хейдън, – той взе ръката ми.
Отново бях изненадана от топлината на докосването му и искарата на физическо усещане,
което изпращаше през мен. Но ни най-малко емоции, които да го придружават.
- Дори и да не се върнеш в Уолфорд, сродната ти душа няма да те остави да преминеш през
първата си трансформация сама.
Завъртайки очи му се присмях.
- Виж, това е спорно. Аз дори нямам сродна душа.
- Напротив, имаш. Старейшините ти избраха.
Господи! Те бяха по-зле от старите неженени лели, пъхащи носовете си навсякъде. Защо просто
не ме оставеха намира?
- Те нямат никакво право –
- Те имат пълното право. Няма да осъдят едно момиче на смърт. Те са избирали мъжки и преди
за други, когато никой не е пристъпил напред.
Поклатих разочаровано глава.
- Няма да го приема. Защо бих го подложила на риск при срещата с жътваря и възможността да
умре без душата му да бъде защитена? Защо са го направили? Не могат да контролират всичко.
Трябва да позволят това да мине както трябва.
Бях развълнувана, рзстроена. Седяхме в мълчание за минута, а палеца му галеше кокалчетата
на ръцете ми. Напред, назад. Почти хипнотично. Усещах как напрежението ме напуска и се
озовавам под магията му.
11
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Осъзнах с тревога, че лесно би могъл да ме убеди да се върна в Уолфорд без действително да
каже нито една дума. Със спокойствието си, вярата в мисията си, лекотата при интимните
жестове, той бе невероятно убедителен. Бе напълно смущаващо когато спрях да мисля за това,
защото в интерес на истината ние на практика бяхме непознати. Никога не си бяхме говорили в
Уолфорд, а той никога не бе проявявал интерес към мен.
Тогава любопитството в мен надделя.
- Кой избраха за... моя сродна душа?
Той пусна тъката ми и погали бузата му, очите му останаха впити в моите.
- Мен.
12
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Three
Глава трета