Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Само защото имаме противоречиви цели.
-
О, и само да сме ясни. Старейшините може и да са те избрали за моя сродна душа, но не си
докато аз не те приема като такава. Въз основа на това, което съм видяла от натрапчивите
ти отношения, аз не все още не съм видяла татуировка.
Традицията повеляваше, че мъжкия шифтър трябва да обяви или да потвърди сродната си
душа чрез символ, изобразяващ името к, татуиран на рамото си.
Даниел се засмя. Богат, приятен звук.
-
Старейшините не те познават толкова добре колкото си мислят – каза. – Казаха ми, че си
послушница.
-
Послушница? – обичайния на речника на старейшините и старинните им думи, имах нужда
да се засмея. Не можех да се обидя. Те не ме познават. – Все още ли се използват такива
думи?
-
Ако питаш мен, старейшините винаги са говорели сякаш са живели в друг век.
-
Защото са заровени в древните текстове, правейки постоянни разходки в миналото.
Оставят на Тъмните Пазители да мислят за бъдещето.
-
Това е странна комбинация. И като говорим за странни комбинации ...
Бяхме пристигнали в „Извън граници”. Селската сграда бе последното място, на което очакваш
да чуеш взривяващо силна рок музика.
-
Този шум не те ли притеснява? – попита Даниел.
-
Мога да се справя с външните дразнители. Вътрешните ме притесняват. Но ако не харесваш
музиката –
-
Няма да се отървеш толкова лесно от мен – той се усмихна с онази специална усмивка,
която зашемети Лиса, и отвори вратата.
В бара масите бяха наредени в три редици и почти всяка бе заета. Някои двойки танцуваха на
дансинга, пред бандата. Видях Лиса седяща на един стол, махаща ни.
-
Ето там – казах и проправих път между маси и хора.
Когато стигнахме, свалихме якетата си и ги наметнахме около облегалките на стола, докато
Лиса правеше бързо въведение. Момчето с нея бе Ерик. Никога досега не го бях виждала, но тя
се притисна до него сякаш го познава от години.
-
Ерик ни донесе бира, но трябва да споделяме халбата – обясни Лиса.
-
Непълнолетни сме – напомних к.
-
Следователно имаме причина да споделяме халбата – тя се обърна към нас – Е, Даниел,
разкажи ми малко за себе си.
-
Няма много за разказване – той се обърна към мен. – Една халба на маса от четирима ни
прави подозрителни. Отивам да си взема сода за да се предпазя от подозренията. Какво
искаш ти?
-
Същото.
Докато ставаше се наведе към мен и прошепна:
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Не отивай никъде.
Той изчезна и Лиса сграбчи ръката ми.
-
Добре, определено има химия помежду ви. Да –
-
Какъв вид химия? – прекъснах я, за да попитам.
-
Искри. Сексуална. Нали се сещаш? Той бивше гадже ли ти е или какво?
-
Какво.
Тя започна да вика по-силно.
-
Той, старо – спрях я със смях. – Не, той е какво. Не е старо гадже, а познат от дома.
-
Което се намира къде? Спайк мисли, че си в програмата за защита на свидетелите или нещо
подобно, защото не ни казваш нищо за себе си. Ти си г-ца Мистериозност.
-
Просто искам да бъда анонимна.
-
С други думи – да си гледам работа.
-
Ако нямаш нищо против.
Тя се засмя.
-
Прекалено си любезна.
След това, слава на Бога, тя върна вниманието си обратно към Ерик. А две секунди по-късно си
пожелах да не беше, защото се загубиха в дълбока целувка. Изплъзнах се на далеч от масата и
отидох в игралната зала, където бяха наредени няколко билярдни маси. Повечето от тях бяха
заети, затова се облегнах на стената и се престорих, че наблюдавам играчите. В другия край на
стаята бе коридора, който водеше към тоалетните. Била съм тук и преди, затова знаех, че
вратата в края на коридора води навън. Обмислях шансовете си за бягство, когато чаша сода се
появи пред очите ми.
-
Добър опит. – каза Даниел.
-
Ако планирах да избягам нямаше да стоя тук. Вече щях да съм си тръгнала.
-
Всъщност как го направи? – попита. – Да избягаш от Уолфорд.
Свивайки рамене, отпих от содата.
-
Помогна ми снежната буря, която удари по-късно и покри следите ми. Всички бяха заети
със случилото се с Джъстин, – опитах се да не мисля за това, но не си помогнах казвайки. –
Беше ужасяващо.
-
Все още не мога да си го представя. Те казват, че ти си усетила –