-
Да – прекъснах го.
-
Съжалявам, че ти се е наложило да минеш през това. Съжалявам, че и на Джъстин му се е
наложило. Харесвах го. Всички приехме трудно случилото се с него. Повечето от нас бяха
убедени, че историята за жътваря е просто приказка.
-
Можех да усетя душите... – поклатих глава. – Не искам да говоря за това, не тук, не сега.
Той кимна, сякаш разбира напълно. След това попита.
-
Играеш ли билярд?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Лиса ме научи.
-
Тогава нека изиграем една игра.
Това ще е разсейващо, а точно сега имах нужда точно от това – отчаяно.
-
За какво ще играем? – попитах, следвайки го до поставката със стиковете.
-
За какво искаш да играем?
-
Ако победя ще си тръгнеш без мен.
Той се пресягаше към един стик, когато думите ми го достигнаха. Той спря, изучавайки ме.
-
Толкова ли си добра?
-
Може би.
Той повдигна рамене.
-
Добре. Ако аз спечеля ти ще ме приемеш за своя сродна душа.
-
Това е смешно. Не можеш да избереш половинката си на базата на резултата на една игра.
-
Но ти рискуваш живота си на нея. Изглежда не го разбираш, Хейдън. Тук си в опасност. Аз
съм най-добрия ти шанс да оцелееш през това, което се задава.
Тона му бе самонадеян и похвален. Наистина си вярваше. За нещастие аз вярвах, че неговия
най-добър шанс да достигне до преклонна възраст бе да ме остави сама да извървя пътя си.
Пресягайки се за стика, плъзнах ръка по дървената поставка. Усетих остра болка.
-
Ауч!
-
Какво има? – попита Даниел, сграбчвайки ръката ми.
Опитах се да се освободя, но той само ме стисна по-силно.
-
Само една треска. Остави ме да видя.
-
Аз я виждам.
Аз дръпнах. Той стисна.
-
Стой мирно – заповяда.
-
Мога да се погрижа и сама за това.
Този път той повдигна глава и ме прикова с погледа си.
-
Стой. Мирно. Моля?
В този момент осъзнах, че никога не се предава. Също подозирах, че и никога не губи. Той бе
като една невидима сила. Няколко души ни погледнаха, не исках да правя сцена. Преглътнах
трудно и кимнах.
Той насочи вниманието си обратно към глупавата треска. Имаше големи ръце с дълги, тънки
пръсти. Бях изненадана, че е способен да хване треската и да я измъкне. Малка струйка кръв се
спусна по дланта ми. Гледайки с изумление как повдига ръката ми и я помириса. След това я
облиза.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Топлина прониза тялото ми, надолу по краката ми и те отслабнаха толкова много, че не бях
сигурна дали някога ще се оправят.
-
Кръвен аромат – каза, дълбокия му глас стържеше, погледа му се върна на моя,
предизвиквайки топлината в тялото ми да нарасне толкова много, че се почувствах сякаш
трябва да съблека пуловера си ако не искам да кипна. – Най-силния. Сега винаги ще мога
да те открия – независимо къде отидеш.
Освободих ръката си.
-
Какво си ти – вампир? – сърцето ми почти изскочи. – Това ли е? Затова ли не мога да усетя
емоциите ти? Да не си мислиш, че си имунизиран срещу жътваря?
-
Не ставай смешна. Вампирите и шифтърите не се смесват.
-
Това не е отговор. Очаква се да кажеш да или не.
Той затвори очи, въздъхна с нетърпение.
-
Не. Не съм вампир.
-
Какво си?
Той погледна на една страна. Хората, които ни наблюдаваха отново се върнаха към игрите си.
След това погледна пак към мен.
-
Шифтър.
-
Не и като тези, който съм срещала.
-
А колко си срещала? Освен тези в Уолфорд, естествено. Има различни кланове, различни
племена. Може би можеш да усетиш емоциите само на тези, които принадлежат на
Уолфорд.
Сбърчих чело, докато се опитвах да асимилирам думите му.
-
-Защо би имало някаква разлика?
-
Не знам. Може би има нещо във водата.
-
Добре, но в това няма смисъл. Била съм около други шифтъри, които не са от Уолфорд.
Говорехме тихо, така че никой друг в стаята да не може да ни чуе.
-
Когато бях на ваканция с родителите си имаше и такива, които не познавах. И въпреки
това усещах емоциите им. Само ти си. Има нещо различно в теб.
За пръв път от както пристигна изглеждаше сякаш му е неудобно. Погледа му се стрелна на
далеч от моя.
-
Да променим залозите. Какво ще кажеш, ако загубиш да ми сготвиш закуска сутринта?
Защо смени темата? Бях на път да разгадая нещо. Стаята бе станала по-пренаселена и знаех че