всеки задълбочен разговор бе не на място. Но неговата реакция бе сякаш има нещо, върху
което иска да размишлява и разгледа.
-
А ако аз победя? – попитах.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Аз ще сготвя закуската.
-
Трябва да съм на работа в шест.
-
Няма проблем.
-
Всъщност има. Няма свободни маси.
Той ми намигна – аз останах недоволна, че толкова прост жест накара коленете ми на омекнат
– и грабнах един стик. Видях как бавно обиколи стаята, докато стигна до билярдна маса в
далечния ъгъл и просто застана там. Можех да кажа, че двамата мъже, които играеха се
чувстваха изключително некомфортно, въпреки, че Даниел не правеше нищо. Не ги
заплашваше, не им говореше. Близостта му, тишината и зоркия му поглед бяха достатъчно.
Оставиха играта недовършена.
Впечатлена, отидох и се присъединих към него, докато той започна да подрежда топките.
-
Това беше същото нещо, което направи по-рано днес, когато искаше да седнеш. Как го
правиш? – попитах.
-
Има подчиняващи се статисти, точно като вълците. Просто трябва да ги разпознаеш.
-
А ти си алфа.
-
Всички Тъмни Пазители са, – каза тихо.
-
Това беше наистина….
Той повдигна равнодушно рамене.
-
Всичко, което трябваше да направят е да защитят територията си като не си тръгват.
Нямаше да се бия с тях – той отстъпи назад. – Ти разбиваш.
Предполагам, че наистина не можех да го виня, задето просто ни бе намерил маса. Не се бе
държал агресивно, но имаше силни вибрации – дори когато застане на едно място. Той би бил
главния в глутницата.
Въпреки че Тъмните Пазители вече си имаха водач: Лукас Уайлд. Но Даниел бе прав: всички
Тъмни Пазители са алфа. Никога не се предават при борба. Но също така и разпознават и
признават лидера си. Винаги съм си мислела, че отнема страшно много убеденост в нечии
способности за да не се почувстваш застрашен докато следваш заповедите. Възхищавах се на
Даниел, че се е присъединил към групата и се е вписал без да създава никакви конфликти.
Старейшините трябва да са вярвали в способностите му, за да го изпратят да ме намери.
Ударих топките, наблюдавайки ги как се търкалят по масата и след като нито една не падна в
някой джоб се зарадвах, че бяхме променили залозите.
С почти самонадеяна усмивка, Даниел пристъпи към масата и се наведе над масата. Отдръпнах
се за да не му преча.
-
Ти ли си единствения, който старейшините изпратиха? – попитах.
Той погледна над рамото си.
-
Да. Защо?
Повдигнах рамене.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Имат много вяра в теб.
-
Не беше чак толкова трудна за намиране след като хванах мириса ти, – той удари една
топка и тя се насочи към ъгловия джоб.
-
От къде знаеш как мириша?
-
Той се поколеба, удари топката и пропусна страничния джоб.
- Проверих леглото ти.
Добре, сега аз се изчервих. Би трябвало да очаквам този отговор, след като това бе мястото
където аромата ми бе най-силен, където се бях притискала, въртяла и плъзгала по цялата
повърхност. Чудех се дали Даниел бе направил същото – във вълча форма – покривайки себе
си с аромата ми. Внезапно цялата се сгрях, сякаш някой бе построил камина точно до мен.
Отърсвайки се от фантазията за леглото се преместих в позиция –
-
Някога побеждавала ли си Лиса? – попита.
-
Не съм стигала чак до там. Защо?
-
Не държиш стика правилно –
Преди да успея да му отговоря, той се премести зад мен и ме обгърна, притискайки ме в
кривата на тялото си. Отново присъстваше тази интимност, начина му на действие – сякаш вече
сме заедно. Не можех да обясня колко удобно, но и смущаващо ми бе. Как можех да изпитвам
и двете наведнъж?
-
Все още не си моя сродна душа, нали знаеш – казах, гласа ми не бе напълно стабилен.
-
Не се ли чувстваш удобно от близостта?
-
Просто не съм свикнала с нея. От мъже. Имам предвид, от шифтъри. С момичетата в
училище се прегръщаме и такива неща . . . – но те не карат краката ми да отслабват, не
ме оставят да се чудя какво би било ако ме целунат.
-
Тогава свикни. Не мога да ти помогна да преминеш през трансформацията си ако не те
докосвам.
А когато той докоснеше мен – жътваря щеше да докосне него. Ще е като рая и ада по едно и