Выбрать главу

всеки задълбочен разговор бе не на място. Но неговата реакция бе сякаш има нещо, върху

което иска да размишлява и разгледа.

-

А ако аз победя? – попитах.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн

-

Аз ще сготвя закуската.

-

Трябва да съм на работа в шест.

-

Няма проблем.

-

Всъщност има. Няма свободни маси.

Той ми намигна – аз останах недоволна, че толкова прост жест накара коленете ми на омекнат

– и грабнах един стик. Видях как бавно обиколи стаята, докато стигна до билярдна маса в

далечния ъгъл и просто застана там. Можех да кажа, че двамата мъже, които играеха се

чувстваха изключително некомфортно, въпреки, че Даниел не правеше нищо. Не ги

заплашваше, не им говореше. Близостта му, тишината и зоркия му поглед бяха достатъчно.

Оставиха играта недовършена.

Впечатлена, отидох и се присъединих към него, докато той започна да подрежда топките.

-

Това беше същото нещо, което направи по-рано днес, когато искаше да седнеш. Как го

правиш? – попитах.

-

Има подчиняващи се статисти, точно като вълците. Просто трябва да ги разпознаеш.

-

А ти си алфа.

-

Всички Тъмни Пазители са, – каза тихо.

-

Това беше наистина….

Той повдигна равнодушно рамене.

-

Всичко, което трябваше да направят е да защитят територията си като не си тръгват.

Нямаше да се бия с тях – той отстъпи назад. – Ти разбиваш.

Предполагам, че наистина не можех да го виня, задето просто ни бе намерил маса. Не се бе

държал агресивно, но имаше силни вибрации – дори когато застане на едно място. Той би бил

главния в глутницата.

Въпреки че Тъмните Пазители вече си имаха водач: Лукас Уайлд. Но Даниел бе прав: всички

Тъмни Пазители са алфа. Никога не се предават при борба. Но също така и разпознават и

признават лидера си. Винаги съм си мислела, че отнема страшно много убеденост в нечии

способности за да не се почувстваш застрашен докато следваш заповедите. Възхищавах се на

Даниел, че се е присъединил към групата и се е вписал без да създава никакви конфликти.

Старейшините трябва да са вярвали в способностите му, за да го изпратят да ме намери.

Ударих топките, наблюдавайки ги как се търкалят по масата и след като нито една не падна в

някой джоб се зарадвах, че бяхме променили залозите.

С почти самонадеяна усмивка, Даниел пристъпи към масата и се наведе над масата. Отдръпнах

се за да не му преча.

-

Ти ли си единствения, който старейшините изпратиха? – попитах.

Той погледна над рамото си.

-

Да. Защо?

Повдигнах рамене.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн

-

Имат много вяра в теб.

-

Не беше чак толкова трудна за намиране след като хванах мириса ти, – той удари една

топка и тя се насочи към ъгловия джоб.

-

От къде знаеш как мириша?

-

Той се поколеба, удари топката и пропусна страничния джоб.

- Проверих леглото ти.

Добре, сега аз се изчервих. Би трябвало да очаквам този отговор, след като това бе мястото

където аромата ми бе най-силен, където се бях притискала, въртяла и плъзгала по цялата

повърхност. Чудех се дали Даниел бе направил същото – във вълча форма – покривайки себе

си с аромата ми. Внезапно цялата се сгрях, сякаш някой бе построил камина точно до мен.

Отърсвайки се от фантазията за леглото се преместих в позиция –

-

Някога побеждавала ли си Лиса? – попита.

-

Не съм стигала чак до там. Защо?

-

Не държиш стика правилно –

Преди да успея да му отговоря, той се премести зад мен и ме обгърна, притискайки ме в

кривата на тялото си. Отново присъстваше тази интимност, начина му на действие – сякаш вече

сме заедно. Не можех да обясня колко удобно, но и смущаващо ми бе. Как можех да изпитвам

и двете наведнъж?

-

Все още не си моя сродна душа, нали знаеш – казах, гласа ми не бе напълно стабилен.

-

Не се ли чувстваш удобно от близостта?

-

Просто не съм свикнала с нея. От мъже. Имам предвид, от шифтъри. С момичетата в

училище се прегръщаме и такива неща . . . – но те не карат краката ми да отслабват, не

ме оставят да се чудя какво би било ако ме целунат.

-

Тогава свикни. Не мога да ти помогна да преминеш през трансформацията си ако не те

докосвам.

А когато той докоснеше мен – жътваря щеше да докосне него. Ще е като рая и ада по едно и