също време. Колкото и да ме плашеше срещата със първата трансформация, също и
възможната среща с жътваря, повече ме плашеше това да си мисля какво би могло да се случи
с Даниел само защото иска да ми помогне.
Докато поправяше позицията на ръката ми, бузата му бе толкова близо до моята, че можех да
усетя наболата му брада по челюстта му.
-
Чух, че когато Британи се е нуждаела от мъжки, старейшините са поставили имената на
свободните момчета в шапка.
Той се усмихна и кимна.
-
Да. Доста несполучливо уреждане на среща.
-
Това ли направиха с мен? И ти отново не извади късмет?
-
Аз бях доброволец – каза тихо.
Сърцето ми прескочи.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Защо?
-
Защото бе предизвикателство, а нямаше нищо по-интересно, което да правя.
Значи не е бил привлечен от мен още преди случилото се. Отново имах конфликтни емоции,
само че този път бяха облекчение и разочарование.
-
Наистина знаеш как да накараш едно момиче да се почувства специално, – казах
саркастично – Започвам да разбирам защо Британи те е отхвърлила.
-
Не ме прие защото бе влюбена в Конър. Разбрах това десет минути след като бях
започнал да говоря с нея. Има ли някой друг, който искаш да е тук вместо мен?
-
Аз дори не искам да си тук.
-
Това не е отговор. Очаква се да кажеш да или не, – той ми връщаше обратно думите,
които му бях казала по-рано. – Има ли? – подтикна ме да отговоря.
Единствения такъв човек за който се сещах бе майка ми.
-
Не – признах неохотно.
-
Тогава се отпусни.
Погледнах го въпросително.
-
Ще направи удара по-лесен – каза с вече познатото ми негово ухилване.
Той ме пусна и се отдръпна назад, но очите му не се отместиха, което ме накара да се зачудя
каква е истинската му причина да бъде доброволец. Може би трябва да се отдалечи от
Уолфорд възможно най-много. Или просто е искал да направи нещо различно. Не е възможно
да е бил заинтересуван от мен. Колко пъти сме се виждали преди днес? Половин дузина пъти,
може би? Нищо от това нямаше смисъл.
Ударих топката. Наблюдавах я как блъсна другата топка, изпращайки я към джоба, след това
рикоширайки, удряйки друга, която падна в страничния джоб. Пропуснах следващия удар и
Даниел започна да разчиства масата. Дължах му закуска.
-
Ще бъде една купа със зърнена закуска – признах си докато се насочвахме обратно към
стаята, където свиреше групата.
Той се засмя на това. Иска ми се да можех да се отпусна около него, но нещо не бе наред.
Просто все още не можех да разбера какво.
Присъединихме се към Ерик и Лиса, които споделяха една бира докато не се затопли. Музиката
бе прекалено силна за да се води разговор, но бях наясно, че Даниел ме наблюдава. Погледа
му никога не се отклони, сякаш подозираше, че имам способността да се изпарявам в кълбо от
дим.
Най-накрая казах:
-
Готова съм да си тръгваме.
Взехме якетата си, пожелахме лека нощ на Лиса и Ерик и излязохме. Бе започнало да вали сняг
и знаех, че на сутринта ще бъде посрещнато подобаващо от скиорите. Опитах се да не
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
забелязвам колко приятно бе да вървя с Даниел. Дори и старейшините да го бяха избрали като
онзи, който ще премине през пълнолунието ми с мен и ние някак си успеехме да оцелеем,
нямах гаранция, че той няма да избяга с дълги подскоци на сутринта.
Преминаването на първата трансформация е изключително интимно изживяване между
сродните души. Не можем да се преобразуваме с дрехите си, така че ще бъде неудобно и
странно да преминеш с някой, който не обичаш. Старейшините могат да заповядат на Тъмните
Пазители да направят много неща – но никой не може да заповяда на сърцето да обича някой
определен.
И тогава дойде жътваря за да усложни нещата.
-
Каква бе твоята първа трансформация? – попитах докато се насочвахме към квартирата
ми.
Даниел пъхна ръце в джобовете си и усетих, че се колебае дали да ми се довери за това. Знаех, че съм любопитна, а шифтърите не говорят за техния първи път. Това е личен момент – особено
за мъжете, защото трябва да го преминат сами.
-
Плашеща – каза накрая.
-
Затова ли не се противопостави на идеята да ми бъдеш половинка?
Раменете му се свиха напред, но след това се изправи.
-
Да. Предположих, че мога да ти помогна да преминеш – защо не? Освен това прекарах