шест месеца в Уолфорд, а не съм се свързал с момиче. Аз съм аутсайдер, те ми вярват
толкова малко колкото и ти.
Засрамих се, че е способен да разчете толкова лесно чувствата ми.
-
Сигурен ли си, че не си съпричастен? – попитах.
-
Сигурен съм. – стана наистина тихо, а след това каза с тих, изпълнен с емоция глас. –
Наистина е болезнено, Хейдън. Първия път. Тялото ти се чувства сякаш се разпада на
парчета. По някакъв начин, предполагам че наистина е така. Но след всичко то е просто
зашеметяващо. Нямам думи, с които да го опиша.
Чух страхопочитанието и почудата в гласа му, което по някакъв начин влоши нещата. Знаех, че
без някого до себе си рискувах да умра. Има връзка, която се развива и засилва по време на
първата трансформация, но трябва да има поне частица от нея преди магическата нощ.
Не исках да преминавам през това със заместител. Но това бе всичко, което Даниел ми
предлагаше. Една нощ срещу нещо истинско. Не можех дори да се надявам, че може да се
превърне в нещо истинско, защото дори нямаше да приема офертата за тази една нощ.
Когато стигнахме до жилището той остана в дъното на стълбите, докато се из скачих на
верандата, мушкайки ключа и отключвайки вратата.
-
Лека нощ, Хейдън.
Погледнах над рамото си и се принудих да се усмихна.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Не забравяй да дойдеш сутринта за купата със зърнена закуска.
Ниския му смях ме последва в квартирата. Надявам се, че прощалните ми думи са го уверили,
че няма да се опитам да избягам. Защото, истината бе, че нямах никакво намерение да съм тук, когато той пристигне за закуска.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Four
Глава четвърта
_____________________________________________________________
Превод: sunset
Редакция: djenitoo
План „Б” включва пътуването със светлина.
В стаята ми в квартирата сгънах няколко пуловера, чифт дънки и някои други важни неща,
които пъхнах в раницата си.
Бе дълго след полунощ и апартамента бе зловещо тих или може би просто изглеждаше
страховито, заради подготовката ми да се измъкна. Тишината ми напомни за безшумното
пристигане на Даниел. Чудя се колко ли дълго ме бе наблюдавал днес преди да обяви
присъствието си. Наистина ме дразнеше факта, че той е дебнел наоколо, а аз дори не съм го
разбрала. Винаги съм мразела товара, който нося, а ето че сега се оплаквах, защото в
единствения момент, в който ми трябваше – го нямаше.
Дори не бях попитала Даниел къде ще отседне. Хотелите и „легло и закуска” има навсякъде из
градчето. Може би си бе наел стая някъде, или може би просто се е превъплътил във вълк и се
е скрил в гората. Селцето е построено в котловина, за обградена от планини и дървета. Може
да намери лесно място, на което да спи, нямаше да се чувствам виновна за всички трудности,
които може да срещне. Не съм го молила да идва да ме търси.
След като свърших със събирането, нахлузих раницата на рамото си. Завъртях се за последно из
стаята, наистина бях открила щастието тук. Щеше да ми липсва.
Отваряйки вратата, се промуших в коридора. Нямаше никой наоколо. Изкарвайки на
повърхността ловните инстинкти на вида си, се плъзнах по стълбите. Внимателно влязох в хола, никой не бе дръпнал завесите и сега слаба лунна светлина се процеждаше в стаята, достатъчна, за да ме направлява.
Прекосих стаята и излязох през задната врата, затваряйки и заключвайки я зад мен докато
пристъпвах на верандата. Спуснах се по дървените стълби и се насочих към бараката, където бе
паркирана моторната шейна, която откраднах от Уолфорд в нощта, в която избягах. В очакване
да се наложи да направя още едно бързо бягство винаги държах резервоара пълен до горе, но
когато стигнах до там и отворих вратата открих, че моторната шейна я нямаше. Изпсувах под
дъха си. Разбира се. Старейшините трябва да са дали на Даниел резервния ключ, а той не би ми
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
повярвал, че няма да се опитам да избягам използвайки нещо по-бързо от краката си. Би могъл
да го вземе по всяко време след като пристигне.
Яростта ме обзе. Исках да крещя, да му се нахвърля. Смачках с крака си снега, по-малко от
задоволително действие, защото малък звук го последва.
-
Идиот, – промърморих докато се оглеждах наоколо. Нямаше да се изненадам, ако се бе