среднощна закуска. – подаде ми фенерчето – Какво правиш тук? Взимаш си почивка от
съня?
-
Ха-ха! Много смешно – казах, врътвайки се на пета и насочвайки се обратно към
апартамента. – Излязох просто да се поразходя.
Дълбокия му смях премина през мен.
-
Започвам да си мисля, че си патологичен лъжец.
-
Работя през деня. Това е единственото време, през което мога да се наслаждавам на
природата.
-
Да, разбира се. Защо не можеш просто да приемеш, че в това сме заедно?
Защото не сме. Не му отговорих. Вместо това спрях, завъртях се и огледах отново дърветата.
Всичко ми изглеждаше спокойно и нормално. Естествено.
-
Наистина си се стреснала, – каза Даниел.
-
Беше странно. Като в нощта, в която видяхме жътваря.
Езика на тялото му се промени. Внезапно застана силно нащрек.
-
Мислиш ли, че е тук.
-
Не зная. Не знам как ни е открили. Просто знам, че преди няколко минути тук усещах,
че не съм сама.
-
Не беше. Аз те следвах.
Загледах се в него преди да продължа обратно към квартирата.
-
Можеше да ме предупредиш за присъствието си по-рано.
-
Исках да видя какво ще направиш.
Излязох от горите в близост до обора.
-
Откраднал си моторната шейна, – казах язвително. – Би трябвало да те докладвам в
полицията.
-
Ще докладваш, че откраднах моторната шейна, която ти открадна? – попита Даниел –
Не мисля така.
-
Когато го направи? – попитах.
-
Преди да дойда за един горещ шоколад.
-
Значи си знаел къде живея още преди да тръгнем към дома? - не ми отговори - Има ли
нещо за мен, което не знаеш?
-
Разбита се. Сънищата ти. Кой ти е подарил първата ти целувка. Любимия ти филм. Моя
е „Аватар” , между другото. Невероятни специални ефекти.
Бе толкова трудно да му остана сърдита, когато се чувствах толкова добре с него. Но бях
решена да не позволявам на чара му да ме отклони от целите ми. Започнах да се качвам по
стълбите. Вина ужили съвестта ми, затова спрях и го попитах.
-
Къде си отседнал докато си тук?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Той повдигна рамене.
-
Наоколо.
Така, че най-вероятно бе ме пазил във вълча форма и се е преобразувал, когато ме е видял да
навлизам в горите. Във вълча форма имаме способността да комуникираме телепатично с
други вълци в същата форма. Също така съм чувала, че някои истински сродни души могат да
разчитат мислите си дори когато са в човешката си форма. Но за да комуникира с мен сега,
Даниел трябва да бъде в човешка форма.
Все още му бях ядосана, че взе моторната ми шейна, но все пак той просто следваше заповеди.
Имаше една стара приказка – дръж приятелите си близо, но враговете си още по-близо.
Даниел не бе мой враг, но започвах да си мисля, че знам точно къде би работил в моя полза.
-
Може да спиш на дивана, ако искаш.
Той се ухили.
-
Толкова сладка покана.
Добре, сега прозвучах малко капризна.
-
Виж, все още съм ти сърдита за моторната шейна, но се опитвам да бъда мила.
-
Не е нужно да опитваш.
Завъртях очи и усмивката му се разшири, когато осъзна колко старомодно звучат думите му.
-
Искаш ли дивана или не? – попитах. Знаех, че да бъде на дивана означава, че няма да
мога да опитам да направя друго бягство тази нощ, но най-вероятно не бих могла така
или иначе. Бе прекалено късно, а аз прекалено изморена, а Даниел – прекалено
бдителен.
-
Да, разбира се – каза.
Погледнах обратно към дърветата. Защо имах това зловещо усещане, че съм наблюдавана. И
то не от Даниел.
Побързах да се кача по стълбите и напъхах ключа в ключалката. Отворих вратата и Даниел ме
последва вътре.
-
Приятно е, – каза.
Хола бе голям, с камина и телевизор с плосък екран. Дивана бе сгушен между две маси в зона
за сядане точно пред камината.
-
Ще ти донеса одеяла, – казах и се насочих към килера в коридора. Пресегнах се да ги
взема и бях прекъсната от Даниел, който се пресягаше зад мен, гръдния му кош
отъркващ се в гърба ми.
-
Взех ги. – каза.
Промуших се под ръката му и го наблюдавах докато грабваше одеяла и възглавница.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Наистина оценявам това, – каза. – Не вярвах, че всички хотели и мотели ще са заети. Не,
че имам нещо против да спя в палатка, но дивана е по-добрия избор.