Тъмните Пазители прекарват летата си водейки лагерници през националната гора. Те живеят
постоянно в природата – буквално. Знаех, че Даниел най-вероятно е пътувал на четири лапи, но
след като е дошъл тук, би могъл да си купи всички неща, които са му нужни. Бе достатъчно да
си носиш малко парични средства в лента.
-
Предполагам, че си пътувал на четири крака, – казах, искайки да потвърди
подозрението ми.
-
Възможно най-много. Но ще се върнем с моторната шейна.
-
Ако си пътувал във вълча форма от къде си взел дрехите? – попитах.
-
Направих малко проникване когато пристигнах сутринта. Не се притеснявай, оставих
пари на касата.
-
Не се притеснявах, просто бях любопитна. Чувствай се като у дома си.
Той се насочи към дивана, а аз – нагоре по стълбите. След това чух отваряне на входната врата
и се спуснах обратно, за да видя Лиса вървяща по коридора.
-
Здравей, – прошепнах. – Позволих на Даниел да спи на дивана.
-
Дивана? – повтори докато се качваше към мен по стълбите. – Той определено си
заслужава леглото. Изглежда като някой, който сякаш знае как да се прегръща.
-
Дори не сме приятели, – промърморих докато изкачвахме стъпалата. За да сменя
темата попитах. – Как са нещата с Ерик?
Свивайки рамене, тя стъпи върху площадката.
-
Той беше добре, но нищо повече. Опасявам се, че когато видях теб и Даниел пожелах
нещо повече.
-
Какво имаш предвид?
Достигнахме до спалните си. Тя се пресегна към вратата си.
-
Очевидно е, че има истинска връзка помежду ви. Като сродни души или нещо подобно.
Ако това бе вярно нямаше ли да го почувствам? А няма ли да направи дори по-трудна загубата
му заради жътваря?
-
Той е просто момче.
-
Или заблуждаваш мен, или себе си. Искам да знам какво има между теб и секси
момчето.
-
Няма нищо.
-
Не мисля така. Просто все още не го знаеш. Лека нощ.
Тя влезе в спалнята си, а аз – в моята. Приготвих се да си лягам. Лежах дълго време,
неспособна да заспя. Даниел не бе просто момче. Не бях убедена, че е просто шифтър.
Тогава какво е?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Five
Глава пета
_____________________________________________________________
Превод: sunset
Редакция: djenitoo
На следващата сутрин се събудих изтощена. Всичко бе необичайно тихо и когато
проверих часовника видях, че съм се успала. Най-вероятно всички други бяха вече в магазина.
Взех си душ и облякох дънки и ловно-зелен пуловер. Издърпах косата си в опашка, и за
изучавах отражението си в огледалото. Очите ми бяха поразително карамелени, точно както бе
споменало момчето вчера. Чудех се какво мисли Даниел за тях, но след това се порицах. Какво
ме интересувам какво си мисли?
Взимайки якето си се спуснах по стълбите и се промъкнах в хола. Той все още спеше, прострял
се на дивана. Лежащ там, изглеждаше като всяко нормално момче тийнейджър. Изглеждаше
напълно човек.
Чудех се как се вижда в съня си себе си – във вълча или човешка форма? Сънуваме ли докато
сме във вълча форма? Докато се приближавах, мълчаливия въпрос изчезна.
Възможно най-тихо се насочих към кухнята, взех купа от полицата и сипах зърнена закуска в
нея. Поставих я на масата, заедно с един банан до нея и бележка.
Млякото е в хладилника. Приятна закуска.
Замръзнах. Какво правя? Държах се сякаш сме двойка, която има своите тайни и скрити шеги.
Започнах да мачкам бележката, но след това промених мнението си. Не знаех какво ще правя с
Даниел, с връщането ми обратно в Уолрфорд, с жътваря или с живота ми като цяло. Това, което
знаех е, че закъснявам за работа.
Насочих се към предната врата. Докато слизах по стъпалата тръпка премина през тялото ми. Бе
по-различна от това, което изпитвах докато Даниел ме наблюдаваше предния ден. Тази бе
заплашителна, зловеща. Огледах се наоколо, но не видях никакво –
Движение. Мисля, че видях движение откъм дърветата. Нещо проблесна, нещо тъмно. След
това изчезна.
-
Не ставай параноична, – промърморих си.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Когато стигнах до магазина, минах през задната врата и закачих якето си на закачалката. След
това се насочих към тезгяха , където всички бяха заети със сутрешната треска. Повечето от
поръчките бяха за вкъщи, хората взимаха топлите си питиета и се насочваха към пистите.