Старейшините казаха, че е заради кръвната връзка и разстоянието няма значение.
Събудих се с писъци, страха бе силен, но кратък. Милостиво кратък за мен и за тях.
Той стисна пръстите ми.
-
Съжалявам. Не исках да събуждам стари рани.
-
Какво се случи с твоето семейство.
Той поклати глава.
-
Тогава не бях сигурен, бяха мъртви когато стигнах до тях. Ние. . . нашия клан . . . не сме
точно като вас. Вие сте заедно, докато ние сме по-разкъсани. Мислех си, че ако дойда в
Уолфорд мога да намеря някои отговори.
-
Намери ли ги?
-
Нощта, в която Джъстин умря. Като него, семейството ми не се преобразува обратно.
-
О, Боже мой! Мислиш че е жътваря?
-
Не знам със сигурност. Може би. Както казах, бяха мъртви когато стигнах там. И не
възвърнаха човешката си форма.
-
Съжалявам. Толкова съжалявам. Затова ли толкова силно искаш да ме върнеш в
Уолфорд?
-
Една от причините. Може би се чувствам сякаш имам да поправям нещо. Не можах да
направя нищо, с което да помогна на семейството си. Може би ще успея да помогна на
теб.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Повдигна ръката ми и целуна върховете на пръстите ми. Обля ме топлина.
-
Какво правиш?
Гласа ми прозвуча лек като въздуха, който се отделя от балон. Той погледна над рамото си към
мен и ми се усмихна криво.
-
Променям темата.
Раздразнена, че не иска да сподели повече, дръпнах ръката си от неговата и я върнах на
облегалката.
-
Какво ще правиш през останалата част на деня?
-
Зависи от това какво ще правиш ти.
-
Планирам просто да си седя тук и да се наслаждавам на спокойствието. До началото на
следобеда, когато ще отида в магазина за да се приготвя за късно-следобедната/рано-
вечерната тълпа.
-
Звучи вълнуващо. Вероятно ще се присъединя.
-
Какво наименование е дала Лиса на петъчната вечер, – попита. – Защото не мога да се
сетя за няколко думи, които започват с ‘F’ * (* игра на думи – Fantastic Friday)
-
Фантастичния петък, – казах му. – Ще ходим на пистите довечера.
-
Какво ще правите?
Повдигнах рамене.
-
Може би ще караме ски, ще седим на върха на планината. Каквото и да е. Лиса има
връзки.
-
Определено ще се присъединя към това.
-
Кой каза, че си поканен?
Той не отговори с думи, само ми даде една крива усмивка и осъзнах, че никога няма да ми
позволи да му избягам. Но ако исках да оцелея, трябваше да намеря начин да го направя.
Когато топлия шоколад свърши и студения въздух се просмуква в костите ни, влязохме вътре.
По един от каналите даваха голям буболечков маратон, така че Даниел седна пред телевизора
да гледа как мравки, след това скакалци, след това отново мравки тероризират природата. Аз
седнах на стола с роман в ръка. Въпреки че по-голяма част от времето го разучаваше вместо да
чете за надменното общество на Ню Йорк в края на деветнадесети век.
Не можех да отрека, че Даниел е секси, силен и изглежда не се страхува от нищо –
включително хаоса, който жътваря може да предизвика. Ако преминех през първата си
трансформация сама, можех да умра. Ако успеех да оцелея, жътваря ще ме чака – и ще умра.
Увеличавах шансовете си за оцеляване ако има някой до мен, но тогава рискувах смъртта му
ако не успеехме да надвием жътваря.
Фактически се чувствах объркана и ми се искаше да има прост отговор.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Имах една налудничава идея: Защо не прекарам малкото живот, което ми остава пълноценно,
за предпочитане с момче. А ето – имах едно седящо на дивана, на по-малко от пет
фута*(*мерна единица) от мен.
Все още бях притеснена от факта, че не мога да изпитам емоциите му. Също така ме
притесняваше това, че бе навън, патрулирайки, в нощта в която Джъстин умря. Приемах думата
му, че старейшините са го изпратили. Ами ако е пратеник и на жътваря?
Стомаха ми се преобърна, сякаш току-що бях достигнала до върха на влакчето в увеселителния
парк и сега падах надолу със скоростта на светлината. Не мислех, че ще бъда в безопасност в
Уолфорд. Но не бях убедена, че вече и тук съм в безопасност.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Six
Глава шеста
_____________________________________________________________
Превод: djenitoo
Редакция: djenitoo & sunset