След това той качи Тим на гърба си. Тим беше облякъл якето на Даниел над своето.
-
Ще ти стане студено. – казах на Даниел.
-
Няма, ще се движим бързо.
Така и направихме. Искаше ми се да бяхме взели радиоприемника на някого. Сега никой
нямаше да знае, че сме открили Тим, докато не стигнем ски лифта.
Някои от патрулите стояха наоколо говорещи, опитващи се да определят следващия си ход,
когато ни забелязаха. Възгласите започнаха. Чух пращенето на радиото, когато някой се обади
на станцията на първа помощ.
Джейк взе Тим от Даниел, върна му палтото и заведоха Тим на по осветено място да го
прегледат, преди да го качат на шейната, която да го откара долу.
-
Те ще се погрижат за него сега - каза Даниел докато ме водеше към ски лифта и
осъзнах, че иска да напуснем преди да привлечем прекалено много внимание върху
себе си. Нямаше съмнение, че ще започнат да задават въпроси на които не искахме да
отговаряме.
Скоро след като задника ми се настани на скамейката изтощението ме завладя. Може би
прилива на адреналин при търсенето на Тим най-сетне отшумя. Или от усилията от ходенето
през снега, опитвайки се да не изоставам прекалено назад от Даниел.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Някак си ръцете му отново се озоваха около мен. Този път се отпуснах и облегнах на него, и
поставих главата си в сгъвката на рамото му.
-
Ти си невероятен - казах.
-
Нямаше да мога да го направя без теб. Страхотна си в пазенето.
-
Исках да те видя във вълча форма. – казах уморено.
-
Щом си виждала един вълк, значи си виждала всички.
-
Не точно. Всеки един изглежда различно. Напълно черен ли си?
-
Да. Освен очите, разбира се.
-
Обзалагам се, че си много красив.
Той не каза нищо. Може би разбираше, че това изтощение ме караше да казвам неща който не
бих казала при нормални условия. Бях толкова летаргична че почти се чувствах малко пияна.
Той плъзна палеца си по бузата ми. Наклоних главата си назад за да го погледна и открих, че
устата му е невероятно близко до моята.
-
Обещах си, че ако го открия, ще си взема награда - каза той тихо.
Смръщих вежди.
-
Родителите му предлагат награда?
-
Не. Но досега все си отказвах нещо, което желая.
Устните му докоснаха моите, толкова нежни, толкова меки. Можех да усетя как ги подръпва. Не
бях сигурна дали искам да го направи, но също така знаех, че не трябва да го насърчавам за да
не си помисли, че го приемам за своя сродна душа.
Все още стоеше налице несигурността и опасността, която ще се да дойде при издигането на
пълнолунието. Не исках да я споделя с него, карайки го да рискува живота си за моя.
Той се отдръпна – собственичеството, което прочетох в изражението му ме накара да потръпна
и да се ужася. Нямаше да мога да се отърва от него лесно.
Проблема беше, че вече не бях сигурна че го искам.
Лежах в леглото, вторачена в лунната светлина процеждаща се през прозореца. Как може нещо
което изглежда толкова прекрасно и безобидно да бъде изпълнено с толкова опасност?
Ние се присъединихме към Лиса и Чип в станцията на бърза помощ. Лиса беше смаяна от това,
че Даниел е намерил Тим. Даниел скромно к бе казал, че е нищо, че е участвал в много
търсения в горите. Което вероятно е правил.
Върнахме се в квартирата и направихме пикника си на пода в хола. Не беше точно романтично,
но не бях единствената която беше уморена и простудена. Накратко по-късно Чип си бе
тръгнал, Даниел се бе проснал на дивана ни, а Лиса и аз си отидохме в леглата.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Само, че не можех да заспа. Още един ден. Още една нощ. И ще си тръгнем.
Не бях убедена, че връщането обратно в Уолфорд е най-добрата идея.
Станах от леглото, взех си някакъв пуловер и се затътрих надолу по стълбите към хола. Даниел
се бе вторачил в тавана, ръцете му бяха под тила. Погледа му падна на мен. Завървях бавно и
седнах на масичката за кафе.
-
Страхувам се, че ако отида в Уолфорд ще поставя всички в опасност. Страх ме е, че ако
имам сродна душа, жътварят ще впримчи и неговата душа когато се превъплъщава. Не
съм сигурна, че в Уолфорд е безопасно. Просто.. не знам. Ако те приема като сродна
душа може да останем тук. Мога да посрещна пълнолунието си тук.
Бавно, много бавно, той седна, загледа се наоколо и ме погледна.