-
Вярваш ли ми?
Вярвах ли му? Той беше типа човек който бе достатъчно загрижен, за да открие малко момче.
Кимнах.
Той взе ръцете ми.
-
Ако жътваря дойде тук, няма да мога да защитя нито един от нас. В Уолфорд имаме
шанс да се бием, да оцелеем. Тъмните Пазители са там. Старейшините. Вече знаем
срещу какво се изправяме. Не знаехме с Джъстин.
Това което казваше изглежда имаше смисъл. Ако жътваря ме намери и съм сама, нямах шанс
да оцелея. При първия път не можем да управляваме трансформацията си. Ще се случи,
независимо искаш ли го или не, когато луната се издигне. Единственото нещо което мога да
контролирам е къде ще съм когато се случва.
-
Добре. Ще се върна в Уолфорд. Но няма да те приема за сродна душа.
Той стисна ръцете ми.
-
Хейдън –
-
Не. Не ми е приятно с теб.
-
Трябва да имаш някого. Ако не аз, то тогава избери някой друг.
Странно, но не можех да си представя някой друг с когото да съм. Но няма да тръгна да
признавам това откритие. Вместо това просто казах:
-
Нека видим какво ще стане, когато отидем в Уолфорд.
-
Достатъчно справедливо.
Стояхме така дълго време, тихи моменти през които просто си държахме ръцете. Накрая се
накарах да се освободя от хватката му и да се изправя.
-
Организираме парти тук довечера след работа. Беше идея на Лиса. Един вид прощално
парти като за края на ваканцията.
-
Поканен ли съм?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Гласът ми бе дрезгав когато казах:
-
Да.
След като го оставих и се върнах в стаята си, всичко което можех да правя бе да се надявам, че
тръгването с него – без да се опитвам да избягам отново – е най доброто решение.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Seven
Глава седма
_____________________________________________________________
Превод: sunset
Редакция: djenitoo & sunset
Моя последния ми ден в курорта бе спокоен. Даниел изчезна от квартирата когато станах и
въпреки че не можех да го видя, усещах че ме наблюдава – докато вървях към работа, докато
се връщах обратно у дома. Малка част от мен желаеше да застане до мен докато си проправях
път през снега, друга част от мен бе радостна заради разстоянието помежду ни – докато не
осъзнах, че това кара събитието тази вечер да изглежда почти като среща.
И все пак, не можех да опиша тръпките преминаващи през тялото ми докато се приготвях за
партито. Или несигурността.
-
Стой мирно– каза Лиса.
-
Но искам да видя.
-
Когато приключа.
Тя нанасяше грим по лицето ми. Бях се упражнявала малко с момичетата в училище, но никога
не бях усъвършенствала тези си умения.
-
Няма да ме направиш да изглеждам като клоун, нали? – попитах.
Лиса изръмжа и ако не я познавах поне до известна степен, щях да си помисля, че е шифтър.
-
Успокой се. Просто се успокой. Бях гримьорка на всички пиеси в училището,
практически живея в Сефора*(*много известна и луксозна верига от магазини за
козметика, първоначално основана в Франция през 1969г).
-
Каза го така сякаш трябва да означава нещо за мен.
Отдръпвайки се назад, огледа набързо лицето ми.
-
Дори не знаеш за какво говоря, нали? Да не си избягала от някой религиозна секта или
нещо такова?
-
Не.
-
Даниел – той връща ли те обратно там? Имаш ли нужда от помощ?
Хванах ръката к, толкова по-лесно ми бе като знаех, че емоциите к няма да се нахвърлят върху
мен.
-
Добре съм. Израснах в малък град и отидох в девически пансион и никога не съм се
запознавала с изкуството на срещите. Това е всичко.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Добре, щом казваш. Но Даниел наистина те харесва.
Тя се придвижи отново напред към мен, но я спрях с ръка на рамото.
-
Откъде знаеш?
-
А? Начина по който те гледа.
-
Как точно?
-
Толкова е ммм… интензивно. Сякаш значиш всичко за него. Сякаш не може да понесе и
минута без теб. А тази вечер наистина няма да е способен да отлепи очи от теб.
Завъртя ме към огледалото.
Загледах се в отражението и бавно станах от стола. Бе отрязала малка част от косата ми за да
създаде бухнал бретон. Не можех да кажа, че е сложила грим, но карамелените ми очи
изглеждаха по-големи, издължени и екзотични. Някак си бе подобрила овалната им форма.