Устните ми изглеждаха по-плътни. Създадени за целувки.
Мисълта ме накара да се изчервя и видях как една червенина процъфтя през брадичката ми и
се намести на бузите ми. Най-вероятно бе започнала още от корема ми, но след като носех
пуловер показващ едното ми рамо, бе трудно да се каже. Пуловера бе пурпурен и правеше
косата ми да изглежда по-руса, а очите ми по-наситени.
-
Не изглеждам като себе си – казах на глас.
-
Разбира се, че си ти – каза, отмивайки притесненията ми. – Само почакай Даниел да те
разгледа добре. Ще бъде зашеметен и безмълвен.
Лиса беше права.
Въпреки студения въздух, който нахлуваше през предната врата и от френските врати към
верандата, които бяха широко отворени за да се постигне свободен достъп до всякъде.
Светлините бяха замъглени и свещи с мирис на бор бяха пръснати навсякъде из стаята.
Музиката бумтеше. Преместихме всички мебели от средата на хола, за да се образува дансинг,
докато някои предпочетоха дивана, двойните канапенца или столовете наредени около
стените. Някои използваха възглавници. Имахме си чипсове, соди и бири. Бях изключително
нервна, докато чаках Даниел да дойде.
Избърсвайки ръце в джинсите си, съжалих, че днес изтичах до магазина в следобедната си
почивка и си купих чифт ботуши на токчета. Бяха неудобни и не знаех дали някога ще имам
повод да ги обуя отново. Но ме караха да се чувствам секси, въпреки че краката ми ме убиваха.
Мислех, че са направени за да изглеждат краката ми дълги и тънки, особено по времето когато
изпих първата си бира и отидох да си взема втора.
Намирах се в банята, където използвахме тонове лед във ваната като хладилник. Тъкмо
издърпвах една бутилка, когато едно от момчетата, с които работех през последния месец –
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Марк – влезе вътре, обви ръка около кръста ми, придърпа ме към себе си и сложи ръка на
дупето ми.
-
Не изглеждаш ли страхотно?
По думите и по начина, по който се полюшваше можех да кажа, че вече е пил прекалено много.
Също така знаех и че е безвреден. Преди да успея да се измъкна от прегръдката му и да сваля
ръката му от дупето си, ниско, предупредително ръмжане отекна наоколо.
Марк ме пусна и се завъртя толкова бързо, че почти падна. Възстановявайки равновесието си,
попита.
-
Пич, това ти ли беше?
Не бях изненадана да видя Даниел, стоящ на вратата. Това, което ме изненада бе, че се
радвам толкова много да го видя. Изглеждаше заплашително и точно в този момент не
оставяше съмнение, че защитава територията си – която бях аз.
Бях раздвоена между обидата от този старомоден жест и чувството на поласканост.
Изглеждаше страхотно и очевидно се бе обръснал. Носеше черен кашмирен пуловер и
смарагдовите му очи блестяха.
В тишината настъпила в банята, Марк каза.
-
Искаш ли бира?
Чак тогава Даниел премести погледа си към мен. Очите му се разшириха видимо, сякаш бе
изненадан от присъствието ми и осъзнах, че ме е намерил чрез мириса ми. Чак сега ме
погледна по-добре. Ноздрите му се разшириха, очите му се затоплиха. Не можех да
предотвратя малката тръпка на удоволствие, която мина през мен.
Марк повдигна ръце, като някой който е заплашван от гневна тълпа.
-
Не разбрах, че е заета.
-
Не бях – почувствах се задължена да му кажа. – Не съм – добавих и за Даниел.
-
Да, добре. Не съм тук за да си навличам неприятности, приятно прекарване.
Марк взе една бира и си проправи път покрай Даниел за да излезе от стаята.
-
Това бе малко грубо – казах сприхаво.
-
Какво си направила със себе си?
-
Не ти харесва?
Наклони глава, за да ме разгледа по-добре.
-
Харесва ми. Но ми харесваш и по другия начин.
-
Утре ще се върна обратно към другия начин. – прекарах пръсти през бретона – С
изключение на косата. Бира?
Той премина през малката стая и взе една бира от ваната. Премести глава към вратата.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Харесваш ли това момче?
Повдигнах рамене.
-
Да. Мил е.
Даниел издиша ядосано и осъзнах, че няма нещо което да направи и то да не е хищническо.
-
Имах предвид повече от харесване – каза.
-
Ти каза „харесвам”.
Въздъхна с нетърпение и открих, че се наслаждавам на момента, осъзнавайки че въпреки че
настоява да ми бъде сродна диша, не е напълно доволен от емоциите, които идваха заедно с