страстта разцъфваше и се въртеше в мен.
Целувката бе по-различна от тази, която ми подари на ски лифта. Онази бе тестваща,
изучаваща, нужда за близост за да отпразнуваме това, което извършихме. Тази бе повече,
толкова повече. Никога не съм си мечтала да изживея нещо толкова интимно с шифтър без да
бъда унищожена от него. Но дори и неопитна, каквато бях, не знаех друга целувка толкова
чувствана, задоволяваща и прекрасна като тази.
Когато Даниел се отдръпна погледнах дълбоко в очите му, изгубвайки се в тях както се бях
загубила в целувката. За пръв път откакто го забелязах наистина исках да тръгна с него.
Той погали устните ми с палец. Бяха чувствителни, влажни и подути.
- Сбогувай се. Заминаваме преди изгрев слънце.
С тези думи се отдръпна от мен и изчезна измежду дърветата, в гората. Нямаше да спи на
канапето тази вечер и се чудех дали е защото се боеше, че изкушението да изскачи стълбите
ще е прекалено голяма.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Не исках да се чувствам толкова близка с него, и въпреки това не можех да отрека това чудо. Не
исках да си мисля, че би могъл да бъде моя сродна душа. Никога преди не бях чувствала
толкова силен копнеж. Никога преди не бях приветствала близостта на друг шифтър повече от
тази на статик.
Топлината, която усещах при близостта ни избледня и студа ме връхлетя. Потръпнах силно,
обвих ръце около тялото си и се насочих обратно към хижата за да се насладя на последните си
няколко часа мир преди да започна приключението, което би ме извело като стоящ под
пълнолунието победител – или труп.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Eight
Глава осма
_____________________________________________________________
Превод: sunset
Редакция: djenitoo & sunset
Не успях да заспя. Вместо това просто лежах в леглото си и наблюдавах танцуващите
сенки по тавана, докато лунната светлина играеше наоколо в стаята. Когато бях с Даниел,
връщането в Уолфорд ми се струваше правилното решение, но когато останех сама –
изглеждаше глупаво. Точно както бе обещал, че не би позволил нещо за ми се случи, аз бях
решена да гарантирам, че нищо няма да се случи на него. Без значение какво би изискало това.
Не исках той или някой друг шифтър да загине заради мен.
Приветствах първия намек за настъпващата навън зора с очакване... и страх.
Даниел не бе определил точен час, в който да се срещнем, но някак усетих пристигането му.
Измъкнах се от леглото и пропълзях до прозореца. Надничайки навън, го видях на ръба на
гората, стоящ мълчаливо върху моторната шейна. Пътищата водещи към националната гора
щяха да бъдат затворени за превозни средства. По заобиколните пътища, бихме могли да
стигнем до там, пътувайки по снега.
В интерес на истината, най-вероятно е трябвало да продължа да карам шейната докато стигна
океан или друга страна. Вместо това стигнах до Атина и реших да спра за малко, да спечеля
пари, да си направя лагер и да скалъпя план за следващото приключение. Не мислех, че ще ми
се наложи да реша да се върна обратно, но точно това се случи.
Започна лек снеговалеж, колкото по-скоро тръгнехме – толкова по-добре.
С решимост да се справя с всичко, да се срещна с каквото трябва да се срещна, се отдръпнах от
прозореца и извадих дрехите си: дънки, тениска, пуловер, яке, ръкавици, шапка и ботуши.
Всичко друго необходимо бе напъхано в раницата ми.
Не бях казала довиждане на никого, не споделих с никой, че ще си тръгвам. Щеше да бъде
твърде трудно, може би дори да изисква обяснения и уверения. Знаех, че всички биха
разбрали. Атина бе място, където приятелството бе временно като снега. По-голямата част от
хората, които са тук сега, щяха да си тръгнат до няколко дни. Мисълта ме накра да се
почувствам не чак толкова различна от другите.
Нарамих раницата си и тръгнах надолу по стълбите. Оставих бележка на кухненската маса
гласяща : Поемам обратно към дома. Благодаря за всичко.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Благодаря, че запазихте емоциите си за себе си, помислих си, но не го написах. Спретнато
написаните думи изглеждаха недостатъчни, но нямах нищо друго, което можех да оставя зад
себе си. Излязох на верандата, заключвайки вратата зад себе си.