Лунната светлина бе започнала да изблегнява, така че сега бе по-тъмно от когато излязох навън
с Даниел предната вечер. Можех да видя само контурите на силуета му и далечните светлини
от улицата, отразяващи по моторната шейна. Неговата решителност да ме защитава, дори
когато излагаше на риск самия себе си ме докосна дълбоко. Но не това исках. Не исках никой
да се жертва заради мен.
Може би не трябваше да бягам от Уолфорд. Може би трябваше да отида при старейшините. Но
онази нощ бях потресена и ужасена и бягството бе единствената мисъл, която се въртеше в
главата ми. Все още не бях сигурна, че да се върна бе най-правилното нещо, което да се
направи. Но му дадох шанс.
Можех да видя следи от лапи по снега, движещи се навърте и навън от гората. Без съмненние,
Даниел бе бдял цяла вечер. Чудех се защо бе почувствал тази нужда миналата нощ, но не и
преди. Може би бе очаквал да опитам да направя последно бягство от него. Радвах се, че
падащия сега сняг щеше да покрие доказателството за неговата бдителност. Не исках никой да
сграбчи пушка и да тръгне на лов за това, което бе направило тези стъпки в снега.
Не каза нищо, когато се приближих. Какво имаше за казване?
Включи двигателя докато яхвах седалката, настанявайки се зад него. Обвивайки ръце около
кръста му, притиснах буза в гърба му. Докато се насочвахме напред, се борех да не се обърна
назад.
Но носталгията бе по-силна от волята ми. Наблюдавах как мястото където бях щастлива и
защитена изчезва зад завеса от сняг и разтояние.
Пътувахме дълго след свечеряване. С първото преобразяване идва и способността да виждаш
през ноща. Дори в човешката си форма, запазваме някои от животинските си качества. Докато
снежната шейна имаше фарове, знаех че Даниел разчита повече на инстикнтите си за да не се
блъснем в някое дърво или скала и за да избегне планите от сняг, които можеха да крият някои
опасности.
Спряхме три пъти през деня на малки бензиностанци за да презаредим моторната шейна. Бях
се възползвала от тоалетната и си купих няколко закуски и напитки. Бяхме поели по път, който
водеше през дивото към националната гора. Нямаше да преминем през друг малък град или
друг знак на цивилизацията. Не се усъмних и за минута, че Даниел може да ни осигури всичко, но предпочитах храна, с която мога да се задоволя възможно най-дълго време.
Луната се бе извисила в черното небе, когато Даниел най-накрая спря на малка поляна. Слязох
от гърба на моторната шейна, разтягайки схванатите си мускули и вдишах дълбоко. Можех да
помириша острия аромат на вечнозелените дървета.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Наблюдавах как Даниел влачи до средата на поляната купчината от провизии, които бяха
натъпкани до сега в моторната шейна.
-
Никога не съм била на къмпинг – признах си – така че ще ти се наложи да ми кажеш
какво трябва да правя.
-
Никога не си била на къмпинг? А когато избяга?
-
Просто карах докато не стигнах Атина.
-
Знаеш ли колко е опасно? Колко много инциденти се случват защото хората заспиват –
-
Не съм в настроение за лекция за това какво не бива да правя. С какво мога да
помогна?
Той намери един голям фенер. След като го включи ми го подаде.
-
Насочвай светлината към мястото където работя.
Знаех, че най-вероятно няма нужда от светлина, но открих, че е успокояващо. Той започна да
копае снега, за да стигне до земята. Знаех, че прави приготовления за лагерен огън.
-
Няма ли да копаеш по-бързо ако се преобразуваш? Нали знаеш – да използваш две
лапи за да стигнеш до земята.
Погледна нагоре и се ухили.
-
Но тогава ще трябва отново да се преобразувам за да се погрижа за всичко друго.
Освен това, имам напредък.
Изучавах го докато правеше бързо разчистване на зоната от снега – сякаш имаше нужда да
докаже, че е толкова способен в човешка форма колкото и във вълча. Докато аз се чувствах
доста безполезна.
-
Ако нямаш нужда от фенерчето за да довършиш лагера, ще отида да немря малко
дърва.
Изправяйки се, той изтупа снега от ръкавиците и дрехите си.
-
Не отивай надалеч.
-
Ако планирах да правя бягство, щях да го направя преди да дойдеш тази сутрин.
Без да го изчакам да отговори, се насочих към дърветата. Доста мъртви клони бяха все още
прикрепени към стъблата. Отчупих ги докато не направих една хубава купчина, след това ги
занесох в нашия лагер.