-
Никога не съм била водач. Когато съм в Уолфорд оставам в имението. А в пансиона
момичетата предпочитат пижамените партита пред ходене в горите – свих крака и
обвих ръце около тях – Не ме разбирай погрешно, обичам да съм навън. Но – погледнах
към палатката – ако се появи мечка, това не осигурява голяма защита.
-
В безопасност си. Мечките заспиват през зимата.
-
Добре тогава – пума. Зная, че са наоколо. Чух, че един е нападнал Тъмен Пазител
миналото лято.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Да, мисля, че е Рейв. Но не трябва да се тревожиш за това. За това съм тук. – той се
наведе напред, а очите му ме затоплиха толкова колкото и огъня. Пълните му устни се
разделиха, погледа му обходи лицето ми, сякаш се опитва да запамети всяка линия. –
Що се отнася да това, че сме само двамата – на мен ми харесва.
Тогава устата му покри моята.
Сякаш всяка мисъл бе засенчена от глада на целувката. Бе сякаш той никога нямаше да бъде
задоволен, винаги ще иска повече – или може би това бяха моите чувства, моите мисли. Знаех, без съмнение, че той ме привлече, накара ме да пожелая повече от изолираното си
същесвуване, накара ме да се да желая тези чудесни чувства и усещания.
Той се отдрпна назад и дишайки тежко подпря чело на моето.
-
Казваш, че няма да ме приемеш като твоя сродна душа, но никога не ме отблъскваш
когато те целувам.
Едва можех да мисля когато ме целуваше. Как изобщо се предполагаше да приложа спротива
за да го отблъсна?
-
Объркваш ме, Даниел – поклатих глава, опитвайки се да я изчистя. – Не искам, но те
харесвам.
-
Това е начало.
-
Това е толкова лоша идея.
Толова лоша идея. Когато и да бях в Уолфорд, можех да усетя шифтъри, които са се влюбили.
Можех да изживея нежността, възбудата и копнежа. Посредством другите разбрах силата на
привързаността, как променя приоритетите им, губят целите си. Как няма нищо по-значимо от
човека, който обичаш. Всичко това ме караше да се чувствам толкова невероятно сама. Караше
ме да искам толкова отчаяно някой да ме приеме такава каквато съм: шифтър със способност
на съпричастност. Никога не съм вярвала, че човек може да ме приеме такава каквато съм.
Боях се, че също и никой шифтър. А ето – сега започвах да усещам място, където принадлежа –
при Даниел. Не можех да си позволя да се интересувам от него толкова силно. Той не може да
си позволи да се интересувам от него толкова силно. Трябваше да устоя на изкушението да го
приема като сродна душа. Да пожелая връзка с него, когато пълнолинието ми пристигне.
-
Доста се изморих, – казах – Утре ще бъде още един дълъг ден. Би трябвало да си лягам.
Той се отдръпна назад за да ме погледне по-добре, за да прецени истината в думите ми, може
би. Разпознах болката от отхвърлянето в очите му и всичко бързо се промени. Емоциите му се
смениха, станаха неразгадаеми, докато заемаше защитническа готовност, поставяйки дълга
над сърцето си. Първия му дълг бе да ме върне обратно в Уолфорд, по молба на стерейшините.
-
Да, би трябвало – каза. Изправи се внезапно. Без него до мен се поклатих леко и се
подпрях на ръката си за да се предпазя от падане по лице в снега.
- Ти ще спиш в палатката, – заповяда. – Аз ще наблюдавам.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Болеше да чуя гласа му тъй плосък, лишен дори от най-малките следи от проблясъка на
раздразнението му.
-
Даниел –
-
Би трябвало да побързаш. Мога да усетя във вятъра задаващата се буря.
Едва тогава ми направи впечатление, че вятъра се е усилил и отново бе започнало да вали.
Помислих си, че най-вероятно има нещо, което трябва да кажа, но нищо не би било
достатъчно. Станах внимателно.
-
Искаш неща, които не мога да ти дам.
-
Не знаеш какво искам, защото не можеш да усетиш емоциите ми.
Не можех да ги изпитам вътре в мен, но открих, че все пак се страхувах от това какви бяха.
-
Тогава лека нощ.
Вмъкнах се в палатката, но не я закопчах до край. Оставих малка шпионка. Наблюдавах го как
подклажда огъня. Когато свърши, застана на края на лагера, в сенките. Можех да видя само
силуета му, но знаех, че маха дрехите си. След това избяга в гората.
Чаках го да се завърне. Продължавах да чакам докато съня ме победи.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн