Chapter Nine
Глава девета
_____________________________________________________________
Превод: sunset
Редакция: djenitoo
Събудих се. Лежах на едно място, заслушана в звуците на гората. Заради лунната светлина
танцуваща над палатката, разбрах, че все още е нощ. Не знаех какво бе нарушило съня ми.
След това чух вой, самотен повик под луната.
Чудех се дали това е Даниел?
Воя се повтори. Бе истински вълк. Но ако бе Даниел и просто се случеше така, че по време на
разходката на която съм излязла пътищата ни се пресекат –
Хвърляйки настрана върха на спалния чувал, сграбчих кожените си ботуши и ги обух. Пъхнах
ръце в якето си и вдигнах качулката. След като стигнах до началото на палатката, надникнах
през малката дупка, която си бях оставила малко по-рано . От огъня бяха останали само тлеещи
въглени. Наоколо изглеждаше безлюдно. Грабнах фенерчето си от раницата, разкопчах
палатката и излязох навън.
Свита, ръцете ми се обвиха около краката ми, а аз се вслушах. С първата ми трансформация
всичките ми сетива щяха да станат по-активни. Забелязах, че колкото повече се приближавах
до пълнолунието си, толкова повече някои от качествата ми се подобряват, но все още бяха
далеч от това, което щяха да бъдат.
Имаше нещо в затишието на гората, което ми напомни на начина, по който Даниел беше
седнал в магазина за шоколад.
Очаквайки нещо. Затишие пред буря.
Въздуха бе свеж, с малък остатък хлад. Снега падаше леко, а вятъра се засилваше и умираше,
надигайки се отново, като че не можеше да реши напълно точно какво иска да направи. Малко
като мен самата, когато Даниел бе загрижен. Можех да видя дрехите му, все още на мястото,
където ги бе оставил по-рано, сега покрити със сняг. Значи все още бе навън, патрулирайки.
Може би все пак това беше неговия вой.
Дърветата, окъпани в лунната светлина бяха прекрасни, а пейзажа бе романтичен. Вид, който
изискваше проучване, мислех си докато се изправях.
И с малко късмет може би щях да попадна на Даниел, хващайки го във вълча форма. За
нещастие бе паднал достатъчно сняг и с помощта на вятъра следите му бяха покрити. Все още
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
нямах способността да проследявам по аромата. Но се насочих към посоката, в която го видях
да поема по-рано.
До сега най-вероятно е кръжал наоколо, връщайки се към лагера няколко пъти и връщайки се
отново на лов. Малко се съмнявах, че търси месо. Бе малко по-трудно да се намери през
зимата, но знаех че той е напълно способен да го направи. Забавно как само след няколко дни
имах пълна вяра в способностите му за оцеляване.
Единствения звук, който чух бяха стъпките ми, хрускащи докато преминавах през снега и дъха
ми, който се чуваше все повече, когато се напрягах да се движа.
Докато преминавах между две дървета, попаднах на голяма черна котка на няколко метра
пред мен. Пантера. Излъчвайки ниско, дълбоко мъркане, тя отъркваше рамо в кората на
дървото. Напомни ми за това как се бях отпуснала и бях въздъхнала, когато отидох в Атина на
спа, за масаж с горещи камъни.
Пантерата не бе обърната към мен, така че все още не бе прихванала аромата ми. Бях чела
някъде, че пантерите всъщност са леопарди, само че без тяхната окраска. Но в Северна
Америка леопардите съществуваха само в зоологическите градини. Така че откъде се бе взел
този?
Бе толкова голяма и мускулеста, че би трябвало да е в зряла възраст. Била ли е някога нечий
екзотичен домашен любимец, който се е освободил? Имаше ли още такива в тази зона.
Знаех, че има планински лъвове и ягуари в горите близо до Уолфорд, но никога не съм чувала
за черна, така че явно наистина бе истинска пантера. Шифтърите не бяха точно приятелски
настроени към ягуарите. Не знаех дали са естествени врагове на вълците, но знаех че аромата
им е доста различен от този на вълка и ягуарите нападат шифтърите.
Не знаех как ще реагира пантерата. Бях наполовина изкушена да достигна до нея, да премахна
ръкавицата си и да я погаля, само за да разбера как ще преминат пръстите ми по козината,
която сега отразяваше лунната светлина танцуваща между клоните. Но знаех, че има
хищнически инстинкт за месо и че е най-добре да не закачам дивите животни.
Внезапно тя обърна глава. Бе прекалено далеч от мен за да видя очите к ясно, но усещах, че са
попаднали на мен. Пантерата се снижи, изръмжа гърлено и оголи острите си резци.
Всичко в мен застина. По дяволите. Къде бе Даниел? Беше ли способен да усети, че може би