съм в беда? Странно, но не се усъмних и за секунда, че ще може да надвие котката.
Изведнъж тя тръгна нанякъде, движенията бяха гъвкави и грациозни. Бе величествено.
Поемайки си дълбок дъх и усещайки слабост в коленете си се притиснах гръб към дървото. Уоу.
Това бе близо. Можеше лесно да се насочи в моя посока. Обмислих дали да не изкрещя името
на Даниел. Бях убедена, че едва ли е далеч от лагера. Да бди над мен. Така че къде беше той?
Беше глупаво да се опитам да го намеря, когато нямаше следи, които да следвам и времето
ставаше все по-лошо. Отдръпнах се от дървото и започнах да се връщам по пътеката, по която
дойдох.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Когато стигнах до лагера, Даниел беше там, седящ до огъня, който очевидно бе наклал отново.
Повдигна глава към мен.
-
Какво правиш навън, скитайки се наоколо?
Коленичих до него, наслаждавайки се на топлината, която отдаваше огъня.
-
Мисля, че чух да виеш. Затова отидох да те потърся.
-
Знаеш ли колко е опасно?
-
Без майтап? Натъкнах се на пантера.
-
В тези гори?
Изглеждаше толкова изненадан от откровението колкото бях и аз.
-
Знам. Лудост, нали? Чудя се как ли е дошла до тук.
-
Понякога хората купуват диви животни за домашно. След това откриват, че не са
предназначени да бъдат укротени и ги пускат на свобода.
-
Да и аз това си мислех. Беше величествено.
-
Страхуваше ли се от нея?
-
Не точно. Притеснена, може би. Имам предвид, това бе последното нещо, което
очаквах да видя. – огледах се наоколо. Можех да видя, че небето започва да става по-
светло. Не осъзнавах по-рано, че съм се събудила толкова близо до разсъмване, –
Когато излязох от палатката беше толкова красиво, падащия сняг и лекия вятър – и
двете сега бяха спрели – че просто исках да разгледам наоколо. Осъзнавайки какво ще
трябва да срещна, колко ужасяващо можеше да бъде . . . оценявам всичко малко
повече.
Не исках да звуча толкова ужасена или сякаш се бях предала. Не бях. Но мисълта скътала се в
ъгъла на мислите ми бе, че без значение колко исках да оцелея, всичко което ме очакваше
през следващото пълнолуние ... резултатът може би нямаше да бъде нещо, което може да се
контролира.
-
Няма да преминеш през това сама, Хейдън.
Исках да го прегърна, да се сгуша срещу него, но бе най-добре да не му давам никакви
насърчения.
-
Никога няма да те приема като моя сродна душа.
-
Това няма да ме спре да бъда там.
-
Защо? Защо настояваш толкова –
Той докосна с палец устните ми, карайки ме да замълча. Поглеждайки в очите му си
представих, че мога да видя дълбините на душата му.
-
Защото ме е грижа за теб – каза тихо. Обвивайки ръка около задната част на врата ми,
държейки ме стабилно, се наведе и ме целуна.
Не се отдръпнах. Не му казах да не го прави. Просто позволих да се случи. С устните му върху
страховете и притесненията ми се стопиха. Знаех, че ще се върнат по-силни и по-мощни, но в
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
точно този кратък период от време, приех факта, че един Тъмен Пазител иска да се погрижи за
мен.
Имах единственото нещо, което винаги съм желала. Но знаех, че няма да мога да го задържа
до себе си. Че накрая ще трябва да предам него и собствените си чувства.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Ten
Глава десета
_____________________________________________________________
Превод: sunset
Редакция: djenitoo
Два дни по-късно, докато прекосявахме националните гори, намерих за странно, че ги
разпознавам. Не бях очаквала наистина да забележа. Горите, дървета, планините – дори
покрити със сняг – имаха собствен характер, собствена личност, която ги различаваше от
другите.
Затегнах захвата си върху Даниел. Бяхме щастливци, че сме способни да пътуваме над снега и
успявахме да намираме от време на време бензионостанции или малки градчета, където
можехме да възтановим провизиите си. Реших, че е маркирал пътя ни когато е идвал за мен.
Стиснах очи и се опиатах да поставя бариери. Щяхме да пристигнем скоро.
Бе близо до свечеряване на следващия ден, когато Даниел натисна педала на газта и завъртя
моторната шейна наоколо, предизвиквайки снега да изригне около нас. Изписках леко и се