Кимнах, твърде уморена, за да се противопоставям.
-
След като емоциите ми не те притенсяват – каза Британи – решихме, че ще е най-добре
да споделяш стая с мен.
-
Имам стая, – напомних к. Използвах я всеки път когато бях тук.
-
Да, но искаш ли да спиш сама?
Не исках. Погледа ми се стрелна към Даниел. Бях изненадана от това колко много исках да спи
с мен, да ме държи. Знаех, че старейшините никога няма да позволят това. Бяха много стрикнти
в това кой с кого да споделя стая. Момчетата и момичетата бяха поотделно.
-
Добре. Да. Разбира се, – имаше толкова много, което исках да кажа на Даниел. Но
лично, насаме. Исках един момент, в който да сме сами за да поговоря с него, но
докато момичетата ме водеха към стълбите, знаех, че няма да имам този шанс. Може
би утре.
Погледнах над рамото си. Той вече обсъждаше нещо с момчетата, без съмнение планираха как
най-добре ще ме защитят. Усетих искра на ярост от другите и след това потушаването к. Бях на
влакче в увеселителния парк, само че съставено от емоции. Всички бяха прави. Имах нужда да
поспя, ако можех, защото бях зле.
-
Нашите емоции притесняват ли те? – попита Линдзи.
-
Не е чак толкова зле. Мога да усетя, че се опитваш да ги натъпчеш надолу. Оценявам
това.
-
Най-вероятно щеше да те остави без дъх ако знаеше колко развълнувани бяхме, че се
връщаш – каза Кайла. – Ще бъде страхотно, ако можеш да блокираш емоциите ни, за да
може да излизаме по-често.
Бяхме на върха на стълбите. Спрях.
-
Искаш да излизаш с мен?
-
Защо звучиш толкова изненадана? Шифтърския свят е нещо ново за мен. Нямам много
приятели. Ще се радвам да имам още един, особено ако това си ти.
Преди предното лято тя дори не е знаела за нашето съществуване, със сигурност не е очаквала
да има невероятните способности да се преобразува.
-
Може би – казах, с нежелание да се ангажирам. Това беше нещо ново за мен. Можех да
говоря със старейшините... Можех да говоря с Даниел. Можех да бъда приятелка с
момичетата в училище. Може би нямаше да е толкова трудно да се сприятеля и с
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
останалите шифтъри. Наслаждавах се да създавам приятели със стастистите, дори да
бяха само временни.
Последвах Британи в нейната стая. Имаше две легла. Някои от дрехите ми бяха сгънати и
разположени на едното от тях.
-
Предполагам, че никой не се е съмнявал, че Даниел ще ме върне, – казах докато тя
затваряше вратата зад мен.
-
Разбира се.
Отидох до леглото и открих няколко памучни панталони и дълги фланелки с ръкав из нещата
ми. Прокарах пръст през тях.
-
Така... ти прекара с него известно време миналото лято – когато старейшините опитаха
да ви съберат.
Тя седна на леглото и издърпа краката си под нея.
-
Да. Поехме група момичета за тяхното първо лагеруване.
-
Виждала ли си го някога да се преобразува?
Тя смръщи чело, след това поклати глава.
-
Не, – ухили се. – Как изглежда? С черната си коса най-вероятно изглежда доста
заплашително като вълк.
-
Всъщност никога не съм го виждала във вълча форма.
Преди да успее да отговори, влязох в банята и пуснах душа. Свалих дрехите си, пристъпих под
струята и приветствах топлата вода, която се спускаше по тялото ми. Започнах да се отпускам, от върха на главата до върховете на пръстите си, представяйки си водопад, преминаващ през
мен, измиващ цялото напрежение, както бях правила доста често в курорта –
Нещо нахлу в мен, почти ме заличи. Подпрях се с ръце на плочките на стената, наклоних глава
и започнах да се боря. Трябваше да бъдат момчетата, обсъждайки опасностите,
заговорничейки как да унищожат жътваря.
Чух бързо почукване по врата.
-
Хейдън, добре ли си? Чух, че извика, – викна Британи.
-
Добре съм, – вземайки кърпата, излязох от душа, и се отдръпнах докато се сушах.
Облякох памучните си панталони и тениската. С коса, мокреща тениската ми, сграбчих
края на мивката, изненадана, че мрамора не се е огънал под захвата ми.
Торнадо от емоции премина през мен. Ужас. Гняв. Гордост. Нужда за контрол. Отново страх.
Тази ужасяваща тръпка на вкочаняване.
Вратата се отвори. Даниел стоеше там, всички които бяха в коридора се бутаха срещу него,
опитвайки се да разберат какво става. Толкова много емоции ме удариха, че не можех да ги
различавам. Завладяха ме, объркаха ме.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net