Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Стаята се завъртя. Подът и таванът смениха местата си. Всичко се наклони. Внезапно пода бе на
няколко сантиметра от мен, заплашвайки да удари носа ми.
Даниел ме хвана и придъпа към широките си гърди.
-
Всички навън! – изкрещя. – Отидете възможно най-далеч от нея.
-
Не – казах, обхванала ризата му, опитвайки се да възвърна силата си – Там има страх,
огромен страх. Някой е бил нападнат, в опасност е.
-
Кой? – попита Лукас.
-
Не знам.
-
Един от патрулните, – отбеляза Конър.
Чух ехото от отдалечаващи се стъпки, докато всички бързаха да излязах. Даниел ме заведе на
леглото.
Сложих ръце от двете страни на главата си.
-
Не мога да му помогна. Не искам да го изпитвам, не искам да изживявам смъртта му.
Бях изгубена във вихъра от тръпката на трансормацията докато другите се преобразуваха,
отчаяни да открият онзи в беда, решими да успеят.
Едва съзнавах, че Даниел гали бузата ми.
-
Хейдън, не зная как да ти помогна.
-
Разсеяй ме, отклони ме от емоциите им.
Устните му покриха моите, първо колебливо, след това с повече сила. Намразих това, че
неговите емоции не можеха да навлязат в мен, измивайки всички друго. Всичко, което можех
да направя бе да се фокусирам върху чувството на тялото му, наполовина покрило моето, на
силата на ръцете му, докато ме придърпваха по-близо, на податливостта на устните му,
движещи се върху моите, кадифеното докосване на езика му, въртеливото движение...
Наслада, като топъл мед се изсъпа върху мен, през мен. Загубих се в усещането, толкова
богато, толкова мощно, че всичко изчезна, с изключение на собствените ми чувства, на моите
желания.
Когато Даниел прекъсна целувката и двамата се задъхвахме, поемайки големи глътки въздух.
Можех да видя в зеления му поглед силата на емоциите, които преминаваха през него.
Въпреки, че не можех точно да ги усетя, можех да ги разчета.
И те ме уплашиха повече от всичко до сега. Каза ми, че е загрижен за мен. Но беше толкова
повече от това.
Обичаше ме.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Eleven
Глава единадесета
_____________________________________________________________
Превод: sunset
Редакция: djenitoo
-
Беше най-отвратителното нещо, което някога съм виждал, – каза Сет. – Никога не
съм искал да се преобразувам толкова силно в целия си живот.
-
Това, че не си го направил най-вероятно е спасило живота ти, – каза му Лукас. – Изисква
кураж за да се бориш с инстинктите си.
Намирахме се в предния салон. Само преди миг, Британи бе влетяла в спалната за да ни кажа,
че Сет – който е бил навън патрулирайки – е срещнал жътваря. Всичко, което бе видяла бе мен, седяща на леглото, с гръб към дъската и Даниел, застанал пред прозореца, гледащ навън. След
спиращата дъха целувка се разделихме без да кажем и дума, всека в своето лично
пространство. Не знаех како бе видял в очитем ми, но ако е било като желанието, което видях в
неговите, тогава най-вероятно бе уплашен колкото мен.
Всъщност, никой от нас не бе уплашен колкото Сет. В действиетелност постигнах някакъв успех
в изтласкването на емоциите му, затова не ме притесняваха. Не исках да се намествам в
неговото вътрешно пронстранство и да споделям емоциите му. Той се опита да прикрие
треперенето на ръцете си като ги дръжеше в движение, триейки ги една в друга.
-
Трябва да е чуло, че вие идвате – каза, гласа му трепереше леко.
Кайла и Линдзи влязоха вътре и двете носейки табли с чаши горещ шоколад, които бяха
приготвени от готвача.
-
Ето, горещ шоколад за всички, – каза Кайла, поставяйки своята табла на масата за кафе
пред дивана, където Сет седеше. Аз си взех една, откривайки нужда от нещо, с което да
занимавам ръцете си, но не защото трепереха, а защото исках да докосна Даниел.
Застанал до камината, той отпусна ръце за да вземе чаша от таблата, която Линдзи му
предложи. Стаята изглеждаше прекалено топла с огромната камина, която гореше, но знаех, че
Сет все още трепери от срещата си.
Сет надникна към момчетата. Те всички бяха станали, докато момичетата бяха седнали на
различни столове из стаята.
-
Вие поехте риск като се трансформирахте.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Ние не усетихме присъствието му, – каза Лукас. – Също така и не сме го помирисвали