досега. Миришеше като развалени яйца.
Сет сбърчи нос.
-
Да, но не го помирисах докато не беше вече там. Сякаш просто се материализира на
земята.
-
От ада, – каза Конър.
Когато всички го погледнахме, той повдигна рамене.
-
Легендата казва, че идва от там.
-
Прав е, – казах. – Заради лечителните ни способности не е лесно да бъдем убити.
Затова той е направен от черна магия, за да ни унищожи. Или така казва древния текст,
който съм чела.
-
Не вярвам много в магиите, – каза Рейв.
Конър го погледна така сякаш говори на неразбираем език.
-
Пич, ти се превръщаш във вълк.
-
Това е различно. Не е заклинание и черни казани, съдържащи око от тритон.
-
Както и да е, – каза Британи. – Споровете за това няма да промени факта, че навън има
едно опасно същество. Някой знае ли дали старейшините са разбрали как да го
унищожат?
-
С магия, – дойде от вратата и всички ние се обърнахме за да видим, че старейшините
стоят там.
-
Какъв вид магия? – попита скептично Рейв.
-
Ще обясним на сутринта, – каза старейшина Уайлд. – Има още няколко часа до
зазоряване. Би трябвало всички да поспите сега, – той повдигна пръста си. – Без
транформации. Жътваря може да бъде навсякъде.
-
Мислех си, че жътваря има сила само по време на пълнолунието, – каза Лукас.
-
Достатъчно близо е за да може да започне за опостушава. С другите старейшини ще
наблюдаваме през остатъка от ноща. Сега всички вие имате нужда от сън.
Докато се изкачвах по стълбите с другите, си помислих, че е малко наивно да си помислят, че
някой от нас може да заспи. Можех да почувствам погледа на Даниел по гръба си.
В горната част на стъпалата той каза.
-
Хейдън?
Погледнах надолу и той отмести погледа си. Докосвайки ръката на Британи к казах.
-
Ще дойда след минутка.
Приближих се до Даниел и изчаках всички да изчезнат надолу по коридора. Той докосна бузата
ми.
-
Няма да му позволя да те има.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Чух пълната убеденост в гласа му.
-
Може би няма да имаш този избор. Знаеш добре колкото мен, че първата промяна не е
контролирана от човека, а от луната – няма спиране.
Повдигайки се на пръсти, залепих бърза целувка на устните му.
След това тръгнах по коридора. Каша от емоции преминаше през мен. Но този път всички бяха
мои.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Twelve
Глава дванадесета
_____________________________________________________________
Превод: sunset
Редакция: djenitoo
След закуската на следващата сутрин, всички се насочихме към залата на съвета. На
голямата, кръгла маса седнаха осемте Тъмни Пазители – включително Даниел – които се
намираха в Уолфорд, и тримата старейшини. Старейшина Уайлд беше в средата със
Старейшина Томас от едната му страна и Старейшина Мичъл – от другата. Обикновено
Пазителя, който все още не е изживял пълнолунието си се считаше за начинаещ и сядаше на
един от столовете, сложени по дължина на стената, но след като срещата бе свикана специално
заради мен, се озовах седнала до Старейшина Томас, който бе хванал леко едната ми ръка.
След повече от сто години преобразуване и заедно с това лекуване, тялото му започваше бавно
да заплаща цената си за разместванeто на костите и мускулите.
Като водач на Тъмните Пазители, Лукас стана.
-
Както знаете, жътваря застрашава трансформацията на Хейдън. Той не само ще откъсне
душата к и способностите к за преобразуване, а и тези които к позволяват да усети
емоциите на другите. Идентифицирахме още два други шифтъра, които ще изживеят
първото си пълнолуние по същото време като Хейдън. И двамата са мъже. Изпратихме
четирима Пазители за да бдят над тях докато се срещат с пълнолунието си. Вярваме, че
те ще бъдат в безопасност.
Въпреки че много шифтъри служеха като Тъмни Пазители, по едно и също време само
дванадесет сядаха на масата, планираха стратегии и поставяха живота си на опасност за да ни
защитават. Лукас погледна към мен.
-
Вярваме, че от най-голяма защита ще има нужда Хейдън – кимна към дядо си. –
Старейшина Уайлд ще обясни.
Седна, а Старейшина Уайлд стана.
-
Всички вие бяхте тук, в деня в който жътваря взе Джъстин. Знаете на какво е способен.
Старейшина Томас стисна ръката ми, но тъй като Тъмните Пазители не чуха нищо неочаквано,