не изживях трудно ничии емоции. В интерес на истината бях изненадана от спокойствието
обзело стаята. Решителност, доверие, дори желание да се изправят срещу врага се плискаха в
слабата стена, която някак си бях успяла да издигна.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Или може би свирепостта на собствените ми емоции караше всичко друго да избледнее.
-
Е... как ще сритаме задника му? – попита Британи.
-
Ще трябва да се биете без да се преобразувате – каза Старейшина Уайлд. – А за това
имате нужда от специални оръжия. Последвайте ни.
Всички се изправиха и последваха старейшините извън стаята и надолу по коридора по някакви
стълби, по друг коридор и накрая в стаята където се съхраняваше древния текст. Бе ни
позволено да влизаме тук само с покана. Но те не спряха до там. Отведоха ни около столове и
кутии, които бяха сложени съкровища. След това около купчина книги и хартии, до
библиотеката.
Старейшина Томас се пресегна и докосна статуя на вълк върху един от рафтовете. Библиотеката
се отвори.
Можех да усетя страхопочитанието на всички. Тайно скривалище. Скрито място, за което не
знаехме. Последвахме старейшините в тесен каменен коридор надолу по друго стълбище до
голяма дървена врата украсена с дърворезби. Старейшина Уайлд извади ключ от джоба си и го
сложи в ключалката. Звука от изщракването отекна около нас. Той бутна вратата и ни поведе
към затъмнена стая.
Някой натисна ключа и светлината в стаята се повиши.
-
Нашата оръжейна – каза Старейшина Уайлд.
Започнах да се чудя на всички оръжия по стените. Древни инструменти за унищожаване.
Мечове, ножове, брадви, вериги –
-
Това Ескалибур ли е? – попита Конър.
-
Това са оръжията, които ще ви трябва днес, млади войни – каза Старейшина Уайлд като
посочи ракла с шпаги, игнорирайки въпроса на Конър.
Дръжките бяха златни, но остриетата бяха покрити със сребро.
-
Изработени са от стомана, покрити са със сребро. Точно както среброто може да убие
нас, може да убие и жътваря. – обясни Старейшина Уайлд – Но конкретно тези оръжия
са закалени с магия. То трябва да бъде забито в сърцето на жътваря.
-
Аз мога да го направя – каза Британи, пресягайки се за меч.
-
Всички вие трябва да започнете да тренирате с мечовете. Времето е кратко. Ще
работим отвън. – погледна към мен. – С изключение на теб, Хейдън. Превъплъщението
ти ще те завземе – ума, тялото и духа ти. Тъмните Пазители, които са тук ще те
придружат, защитавайки те възможно най-много. Жътваря ще нападне когато
трансформацията ти започне.
-
А тогава те ще го нападнат?
-
Да.
Погледнах към Даниел. Ако той бъде моята сродна душа, също няма да може да се защитава –
ще бъде разсеян.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Въпреки това, искам да се науча как да се бия с меча – казах. – Всичко може да се случи.
В разгара на битката трябва да внимаване да не нараним друг Тъмен Пазител. Нашите
лечителни способности не реагират ако раната е причинена от сребро.
-
Така да бъде – каза Старейшина Уайлд.
***
Мечовете, които ни дадоха за да се упражняваме не бяха онези, които щяхме да използваме
при истинската битка. Със среброто беше прекалено рисковано. Дървените мечове най-
вероятно щяха да свършат по-добра работа, само че нямахме такива. Освен това, трябваше да
свикнем с тежестта, а мечовете от стомана бяха тежки.
Излязохме навън в двора, между едната страна на имението и мястото където гората бе на
няколко ярда. Не мисля, че беше просто съвпадение, че с Даниел бяхме двойка. Мисля, че
старейшините все още правеха някакво сватосване. Всички други бяха двойки със сродните си
души, освен Сет, който нямаше такава. Съчувствах му, тъй като трябваше да тренира със
Старейшина Томас.
-
Най-важното нещо – каза Старейшина Уайлд – е да се слееш с битката, да я следваш, да
се потопиш в нея. Не може да се разсейвате. Трябва да останете съсредоточени.
Усетих как емоциите на всички ме бутат. Очакване, възбуда, малко безпокойство за
възможността от провал. Да остана фокусирана по време на тренировката щеше да бъде
истинско предизвикателство. Не можех да си представя как някой може да го направи по
време на разгара на битката.
-
Жалко, че не можеш да ме разсееш от емоциите на всички както направи предната нощ